fbpx

Психолозите съветват: „Децата попиват всички емоции на родителите си – говорете с тях спокойно”

Кога и защо трябва да се обърнем към детски психолог? Може би всеки родител в даден момент си задава този въпрос.

За първи път аз се поинтересувах истински от темата, когато една от най-добрите ми приятелки сподели, че дъщеря ѝ (тогава на 4 години) има проблеми със съня. Сънуваше кошмари и не можеше да заспи повторно, след като се събуди. Бяха препоръчали на майката да потърси помощ от специалист. С течение на консултациите проблемът не просто се изчисти, но и моята приятелка се почувства по-спокойна, че прави нещо „както трябва” за детето си.

А не е ли това, което искаме всички – да можем да помогнем на децата си, когато нещо ги тревожи? Кога обаче ние самите имаме нужда от помощ с тази задача? Кои са ситуациите, в които се нуждаем от професионален съвет?

Отговора реших да открия при Радостина Минина и Калина Тошева. Двете са специалисти с дългогодишен опит в областта на детската психология. Заедно създават Център за личностно развитие и психотерапия ВДъхНовеНие.

Как работи методът психодрама, защо за децата е по-лесно да изразят проблемите си с игра и какво ни казват с поведението си – отговорите на тези и още други важни въпроси днес ни дават Радостина и Калина.

Виж още: Кои са най-големите изпитания пред една майка питаме психотерапевта Детелина Стаменова

детските психолози
Радостина Минина и Калина Тошева / Кредит: Личен архив
Здравейте, Радостина и Калина! Много ви благодаря, че се съгласихте да си поговорим! Разкажете ни малко повече за себе си?

Здравей, Гери! Ние се занимаваме с психодрама терапия на деца и възрастни вече 13 години. Скоро създадохме собствен сайт. Там можете да откриете наши материали и събития, чиято цел е да популяризират метода ни на работа. Има и много интересни материали на теми, които смятаме, че биха били полезни на читателите ни.

В какво се състои методът психодрама, който използвате при консултирането и терапията на деца?

Децата не обичат да говорят за проблемите си, техният език е играта и те играят „насериозно”. Не обичат да се връщат към страданието, още по-малко да го вербализират.

Психодрамата е игрови метод, заимстващ техники от театъра. Децата сътворяват свои приказни сцени и сюжети, използват реквизит и костюми. Групите са до шест деца на сходна възраст. Терапевтите са двама.

Методът, който използваме, създава защитено пространство, в което децата могат свободно да изразяват своите емоции. Да експериментират различни роли и стратегии, да развиват въображението и творческото мислене. Научават се да общуват и да отстояват себе си по конструктивен начин в подкрепяща среда.

Създател на психодрамата за възрастни е Джейкъб Морено. По-късно негови последователи адаптират метода за деца като основният фокус е върху групата.

Терапевтите се грижат не само за развитието на отделното дете в групата и взаимосвързаните с това вътре- и междуличностни процеси. Те също така поставят в центъра на внимание групата като единно цяло в системата отношения между децата вътре в нея.

Групата може да бъде разглеждана като място, където се възпроизвеждат сцени на семейството, неговите подсистеми и обкръжение. Но и от гледна точка на социодинамиката – като социална реалност, позволяваща на децата да развият социални компетенции и успешност. По този начин, групата изпълнява важна социализираща и стимулираща развитието функция.

Кредит: Личен архив
Да се върнем малко назад – преди посещението при вас. В кой момент родителите следва да обърнат внимание, че нещо с детето не е наред и да потърсят помощта на психолог?

Винаги, когато имат съмнение за каквото и да е, родителите могат да се обърнат към психолог. Не е необходимо дори да имат съмнение, че нещо не е наред. Ние не се раждаме научени и в процеса на отглеждане на деца винаги възникват въпроси.

Често родителите търсят отговори в интернет, където могат да се натъкнат на информация, която не е адекватна за техния конкретен случай или да е неадекватна изобщо.

Психологът може да обследва индивидуалните фактори, да обърне внимание на конкретното дете, да изгради доверителна връзка. Това е ценността на психологическата работа. Ние работим с хора, не раздаваме учебникарски мъдрости на общо основание.

Друга важна особеност е, че ние подкрепяме личностното развитие и израстване, обогатяваме опита на децата по един своеобразен начин. Това е полезно без дори да се наблюдават наченки на какъвто и да е проблем. Същото важи и за възрастните. Ние подпомагаме личностното развитие на хора в норма, които искат да развият своите силни страни и да усъвършенстват своите умения. 

Какви са най-честите случаи в практиката ви? За какви проблеми най-често ви търсят родителите?

Групите и индивидуалните ни клиенти са пъстри. От агресия, хиперактивност и проблеми с общуването с връстници, до тревожни деца или т.нар умалени възрастни – деца, които се държат като възрастни и не умеят да бъдат спонтанни и непринудени.

Наблюдава се тенденция родителите да търсят помощ, когато има изявено поведение /симптом.

Децата изразяват вътрешните си конфликти чрез определени поведения, но всъщност това е зов за помощ.

Често учителите в детските градини и училищата са тези, които сигнализират, че има проблем и насочват родителите към търсене на психологична помощ.

Дори и да срещаме деца със сходна симптоматика обаче, трябва да отбележим, че те са напълно различни едно от друго. Всяко носи своята индивидуалност и характерни особености на средата, в която расте.

Коя група проблемни деца е най-трудна за откриване”?

Доста смущаващи са тревожните, „тихите”, „кротките” деца, които по никакъв начин не смущават реда и спазват правилата на образователните институции. Често биват подминавани, защото не пречат на никого, а всъщност имат нужда от подкрепа.

Виж още: 14 вдъхновяващи детски книжки за емоциите

Кредит: Pexels
Съществуват ли все още предразсъдъци, свързани с вашата професия? Или можем да кажем, че посещенията на детски психолог започват да се приемат от обществото като осъзната стъпка за решаване на ситуации с по-проблемни деца?

Родителите и обществото, като цяло, все по-малко изпитват предразсъдъци по отношение на посещенията при психотерапевт. Все по-често към нас се обръщат сензитивни към потребностите и затрудненията на децата си родители, които искат да се консултират по повод има ли проблем и как да постъпят те в една или друга ситуация.

Е, разбира се, има и такива, които се срамуват или се притесняват как „другите” ще реагират, когато разберат, че детето посещава терапевт.

Иска ми се да насоча разговора ни към сегашната ситуация – пандемията от коронавирус. По един или друг начин тя влияе на поведението на децата. Интересно би било, например, кога и как, според вас, е редно да започнем да обясняваме на детето защо трябва да носи маска, да мие ръцете си по-често и да се дезинфекцира?

Най-важното е родителите да бъдат спокойни, когато говорят с децата си на тази тема.

Вече всички носим маски, минали сме етапа, в който децата за първи път виждат или поставят защитна маска. Може би децата вече са питали защо се прави това. Ако не е изяснен този въпрос или имат притеснения по отношение на маските и дезинфекцията, най-добре е родителите да ги изслушат, да разберат от къде идва тази неяснота, какво предизвиква въпроси.

В интернет и по телевизията има много информация, има и информационни филмчета за деца. Но нека родителите се консултират с такива, които идват от достоверни и официални източници

детските психолози за майка и дете с маски
Кредит: Freepik
Какъв е правилният начин да поднесем тази тежка информация на едно малко дете, без да предизвикаме паника и тревожност, така че да ни разбере?

Отношението на децата зависи от отношението на родителите и начина, по който поднасят информацията.

Децата усещат и директно „попиват“ емоциите на своите родители. Ако те са тревожни, съвсем естествено е и децата да са тревожни, дори и да не разбират съвсем за какво става въпрос.

Ако им бъде обяснено искрено и с подходящите за възраста им изразни средства и думи, децата ще разберат проблема и вероятно това ще смекчи напрежението. Не бива да се премълчава или избягва темата, разговорът внася яснота и спокойствие.

Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?

Социалната изолация, онлайн обучението и липсата на срещи с приятели се отразяват на децата и поведението им. Как следва да се държи един родител в тази ситуация?

Дългосрочните последствия от изолацията и липсата на социални контакти с връстници тепърва се изследва. Това е новата реалност, в която децата са и ще бъдат поставени за дълъг период от време. Те се адаптират.

Съветът ни към родителите е да изградят спокойна атмосфера, в която да подпомогнат тази адаптация.

Според вас, какво губят и какво печелят децата от онлайн обучението?

Не сме педагози и ще ни е трудно да отговорим на този въпрос от обучителна гледна точка. От психологическа гледна точка губят регламентираните срещи със съученици, живия контакт с учителите и топлата човешка връзка, междучасията, които са време за искрено забавление с връстници.

Печелят повече време със семействата си и контакт с родителите.

семейство с дете с маски
Кредит: Freepik
Наскоро моя приятелка ми сподели, че децата в детската градина буквално се „заплашват” едно друго с коронавирус. Това, предполагам, идва от факта, че не им е обяснено правилно за какво става дума?

Не бива да се стряска и да се реагира с тревога или агресия. Децата изразяват своите емоции, конфликти и проблемни ситуации чрез различни игри.

В магическата реалност на играта, те успяват да намерят креативни решения на проблеми, включват различни елементи от реалността във въображаеми сюжети. Коронавирусът може да стане повод за различни игри.

Този страховит образ може да бъде победен по най-различни магически начини. В играта може да се появи свръхсилен герой, който да победи с помощта на лазерен меч и да унищожи заплахата или гениален микробиолог, който да създаде ваксина и да спаси човечеството.

Родителите могат да подскажат, че вместо да се заплашват, децата могат да развият цяла история, да разгърнат въображението си и от проблем да превърнат реалността в повод за забавление.

Какъв съвет бихте дали на всички родители с малки деца в сегашната ситуация? Какво, според вас, е най-важно да знаят и да съблюдават в държанието и отношението към децата си?

В пандемия или не, най-важно е родителите да запазят спокойствие и да са чувствителни към потребностите и тревогите на децата си. Да обяснят с достъпни думи фактите и да не внасят напрежение и излишна тревога. Все пак отглеждането на деца е и забавление.

Животът продължава. Един от най-важните уроци, които всеки родител би трябвало да предаде на детето си, е да го научи да му се наслаждава и да вижда и оценява красивите моменти.

пандемията позволи на родителите да прекарват повече време с децата си, а това е истинско богатство в нашия забързан съвременен свят.

___________________________________________

Радостина Минина е детско-юношески психолог. Работила е като психолог в ЦСРИ към „Каритас България” София. Тя е и главен асистент в Института по философия и социалогия към БАН с научни разработки в сферата на когнитивната наука, философията на съзнанието и епистемологията. Има опит с деца със специални образователни потребности. Водещ на терапевтични групи за родители на деца с увреждания. 

Калина Тошева е клиничен психолог. Психодрама терапевт за деца към институт Szenen, Германия. Осъществява диагностична и консултативна психологическа работа с деца и родители. Има дългогодишен практически опит с деца с различни когнитивни, емоционални и поведенчески проблеми.

Гергана Златкова
Гергана Златкова
Аз съм журналист по образование, пътешественик, блогър и кулинарен ентусиаст по призвание! Покрай приятелките ми с малки деца се запалих по темата за бременността в желанието си да съм им полезна и от помощ, а всичко научено ще се радвам да споделя и с вас!

Полезни статии, от които може би се интересувате

Коментари

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Най-четени статии