Преди известно време попаднах в Инстраграм на профила на Александрина Георгиева – offlinekids.bg. Спечели ме с интересните занимания, които измисля за децата си и споделя с аудиторията. Но причината да я поканя за този разговор беше постът ѝ „Защо деца под 18 месеца не бива да гледат екрани?”.
Една много спорна, а и бих казала болезнена тема. Живеем във време, в което технологиите имат сериозна роля живота ни и в този на децата ни. Но какви всъщност са последиците от употребата им? Запознати ли сме като родители достатъчно с влиянието им? Несъмнено улесняват грижата за децата ни, но на каква цена?
Въпроси имам много и затова реших да се обърна към Александрина за един откровен разговор. Тя самата е програмист и технологиите имат своето място в живота ѝ. Но тя нито ги боготвори, нито пък ги отрича. Напротив. Търси баланса и то по най-добрия начин – информирано! Защото само когато имаш информация, можеш реално да претеглиш плюсовете и минусите за себe си. Когато имаш информация, можеш да вземаш правилните за себе си и семейството си решения.
Надявам се точно това да ти даде и нашият разговор – информация. Както и ценни идеи и съвети, които да приложиш в ежедневните приключения с малки деца.
Виж още: Как да подобрим общуването с малкото дете и да стимулираме говора му?
Здравей, Александрина. Би ли се представила на нашите читатели в личен и професионален план?
Здравейте. Аз съм Алекс, майка на две прекрасни деца и съпруга. По професия съм програмист и това е основната причина да изпитам негативното влияние на технологиите върху живота ни. Обичам да творя, да се губя в природата, да общувам искрено и открито и да създавам съкровени спомени с любимите ми хора.
Как се роди идеята за блога ти Offline Kids?
Изпитвала съм последствията от пристрастяването към технологиите. И винаги съм знаела, че децата ми няма да избягат от тях. След раждането на сина ми обаче осъзнах, че искам да се „сближи” с устройствата на етап, в който вече е усвоил много по-важни и необходими умения. Говоря за това да може да общува, да играе, да скучае, да се потапя във въображението, умението да бъде щастлив. И по този начин технологиите да му бъдат полезен инструмент, а не лекарство.
Вярвам, че технологиите са нещо добро, когато се използват по здравословен начин в добрия баланс. Offline Kids започна като група във Фейсбук, а след това малко случайно и на шега се превърна в блог. Скоро ще споделя и следващата крачка.
Според Световната здравна организация децата под две години не бива да имат никакво екранно време. Кои са за теб най-големите опасности от употребата на устройства в една толкова крехка възраст?
Има много здравословни аспекти и те са наистина страшни. Проблеми със зрението, забавяне в говора, липса на умения за общуване, липса на физическа активност и оттам затлъстяване, невъзможността да се задържа вниманието дълго време и т.н.
Нещо, за което рядко се замисляме, е, че, неосъзнато, в много семейства, технологиите се превръщат в заместител на родителя. Телефонът приспива, успокоява, забавлява, храни детето.
Във възрастта между 1-2 години децата изграждат силна връзка със своите родители. Това е период, в който започват осъзнато да опознават света и имат нужда от активен възрастен близо до тях.
Ако това липсва, на по-късен етап е възможно децата да имат проблеми с чувството на изолираност, самота, тревожност.
Последният ти пост, озаглавен „Защо деца под 18 месеца не бива да гледат екрани?”, стана причина да те поканя за този разговор. Мислиш ли, че повечето родители са наясно с опасностите, които времето пред екраните крие за най-малките или напротив – това е тема, за която не се говори достатъчно и вредите се подценяват?
Голяма част от хората, с които говоря, не са наясно с опасностите или не вярват в тях. Ежедневието е забързано, стресът е голям покрай децата и телефонът се явява успокоение и помощник във всяка ситуация.
Проблемът идва оттам, че последствията от твърде много екранно време не се проявяват веднага, затова голяма част от хората не им придават важност. Това, което повече ме притеснява, е че проблемите започват да се приемат за нещо нормално, стандарт, защото голяма част от младите родители са израснали и живеят по подобен начин.
Може би едно от най-важните умения, които детето овладява в ранна възраст е говорът. Но при не малко деца проговарянето се забавя. До каква степен може да отдадем това на технологиите и кога наистина идва момент за притеснение?
Технологиите могат наистина да повлияят негативно върху процеса на проговаряне. Това се получава предимно, когато детето има твърде много екранно време или гледа клипчета на чужд език, преди да е научил майчиния.
Това обаче е изключително индивидуално и трябва да се разглежда според случая на всяко дете. От логопед знам, че има деца, които просто по-дълго трупат речников запас и проговарят по-късно, въпреки че не стоят пред устройства.
Виж още: 10 причини защо грънчарството е полезно за децата
Едно от малкото мнения по отношение на възпитанието, които имах преди да стана родител, беше че ще държа децата ми далеч от телефон, колкото мога по-дълго. И мога да кажа, че го постигнах, но определено не ми е било много лесно и разбирам защо някои родители прибягват до технологиите. Какво на теб ти помага да не извадиш телефона, когато детето ти има нервен пристъп, например?
Не помня да ми е минавало през ум да успокоя детето си с телефон. Всички ние имаме трудни моменти. Замислям се от какво имам нужда аз тогава? Да остана сама с телефона или да получа утеха от близък човек, който ме обича и иска да премине с мен този момент? Безспорно първото ще ми помогне, на пръв поглед, но не мога да се съглася, че някой би копнял за него, ако има опция за човешка близост.
Същото е и с децата. Телефонът ще ги успокои, но е важно те да знаят, че до тях има любящ родител, който не само на думи, но и в действителност е готов да ги носи, каквото и да му коства това.
Искам да насърча родителите, които изпитват трудност с търпението, че това е нещо, което се изгражда. Да, изисква усилия, много нерви, много жертви от наша страна и сигурно винаги ще е така, но не се сещам за нещо, което да ги заслужава повече от нашите деца.
От трудните ситуации излизам с много прегръдки, разговори или разсейване с шеги и игри. Зависи от случая и причината за неспокойствието на детето. Има дни, в които не успявам да се справя лесно. И това е окей, децата научават, че и аз съм човек.
А какво мислиш за храненето с помощта на електронни устройства? Майка ми ми е разказвала, че не съм искала да се храня като малка и са ме залъгвали с лъжици-самолети и приказни герои. Днес обаче родителите сякаш просто вадят телефоните и решават проблема. Но не създават ли един много по-голям проблем не само за детето си, но, след време, и за самите себе си?
Разбирам напълно всеки един родител, който изпада в притеснение за неяденето на бебето и използва екрана за спасение. За мен обаче храненето е един много естествен процес. Децата не са толкова глупави, че да гладуват. Когато отказват храна, има някаква причина за това. Може да не им харесва храната, може да не са гладни, може да изпитват друго неразположение. Когато пуснем детското филмче, детето започва да яде, да, но машинално и напълно неосъзнато, посвещавайки пълното си внимание на екрана.
Всяко бебе има нужда да се научи да се храни самостоятелно. Да усеща кога е сито и да обръща внимание какво яде. Това няма как да се случи, когато фокусът му е в екрана. И, разбира се, децата развиват зависимост към технологията и доста бързо отказват да се хранят и без нея.
Времето на хранене е чудесна възможност за семейно общуване и приятни емоции. Да, ще изисква усилия, търпение, чистене, креативност, но пак, научава се и си заслужава.
Виж още: Майки споделят своя опит със захранване, водено от бебето
Пристрастяването към електронни устройства е тема, за която и ние възрастните не искаме да говорим и мислим много, но може би, защото самите ние сме сериозно пристрастени и не искаме да си го признаем. Според едно проучване, на което попаднах, ефектът в мозъка ни, когато чуем, че телефонът ни звъни или получаваме съобщение, е същият, какъвто в мозъка на човек, когато чуе че печели на ротативки. Затова и толкова бързаме веднага да видим кой ни търси, кой ни пише. Осъзнаването на този ефект върху психиката ми много ме притесни. Но още повече ме притеснява да знам, че невръстната ми дъщеря ще трябва да се справи също с него. Могат ли изобщо децата да се справят или са обречени на една сериозна зависимост, ако няма родителски контрол?
Да, когато гледаме екран се отделя хормонът на пристрастяването – допамин. Но това се случва и в други ситуации от живота. Големият проблем според мен се ражда, когато човек има липси за запълване – чувство на самота, малоценност, притеснение от общуване на живо, срам… Телефонът предлага на пръв поглед бързо и лесно решение на повечето проблеми в живота.
Ако помогнем на децата да пораснат уверени, знаейки, че са обичани, вярвайки в собствените си стойност и умения, те няма да имат нужда да използват телефона като лекарство или заместител.
Ще им бъде по-лесно да го употребяват като нещо полезно, разбира се с нашия добър пример.
В блога ти има и съвети за правилното използване на устройства, когато това все пак се случи. Би ли споделила тези, които намираш за най-важни и ценни, особено при най-малките?
Разбира се, след една възраст децата имат право на своето екранно време, стига да не измества важните в живота неща.
Винаги съветвам устройствата да не се използват непосредствено преди сън или в пълна тъмнина, да се настрои филтър за вредната синя светлина, излъчвана от екрана.
За по-малките деца е добре да гледат образователни филмчета (не всички, които се наричат такива са наистина полезни), още по-добре, ако е от по-голям екран, на безопасно разстояние от очите. Добре е възрастните също да участват в това време, за да обясняват на малките какво виждат, а и да бъде времето сплотяващо за семейството.
Добре е екранното време да бъде предварително планирано, а не като средство за успокоение. Важно е родителят да внимава то да не влияе на важни неща като общуването лице в лице, свободната игра, времето за четене, учене, сън и т.н.
А какво би казала по въпроса за видео връзките с роднини, които са далеч, защото тук технологиите несъмнено са от помощ, но може би не и ако отново вредят на малкото мозъче?
В никакъв случай не искаме да изпадаме в крайности. В този период всички имаме нужда да общуваме повече, особено с близките ни, така че това е напълно окей. По този начин даваме пример за използване на технологиите за нещо добро, връзка със скъпи хора, а не просто за безцелно губене на време.
Видео връзките са одобрени и от Световната здравна организация в по-ранна възраст. Отново, разбира се, важат препоръките от предния въпрос.
Какво би посъветвала всички родители, които със сегашната ситуация на работа от вкъщи с малки деца, са изправени пред изключително трудното предизвикателство да работят и отглеждат децата си буквално едновременно и виждат в технологиите единственото си спасение?
На първо място, не изпитвайте вина! На всички ни е трудно, притеснено, голяма част от нас често се чувстваме на ръба на силите си.
Да, силно препоръчително е децата да са с малко или никакво екранно време в зависимост от възрастта.
Но ако усещате, че не можете да се справите без помощта на технологиите, съветвам ви да балансирате нещата като давате на децата 100% от вниманието си, когато не работите. Посветете някакво време всеки ден, което да е само за семейството и оставете вашия телефон или лаптоп настрана.
Виж още: 4 майки споделят тайната на успеха за работа от вкъщи с дете
Друг „тънък” момент, е пътуването с кола, за което не малко родители се въоръжават с устройства и зарядни? Какъв е твоят опит от пътуване с малки деца и кои са твоите съюзници?
От доста време възпитавам децата си в умението да скучаят и това е моето спасение по време на път. Времето в колата е едно от идеалните за това места. Когато са спокойни, разговаряме и обсъждаме нещата, които виждат наоколо. Хем е приятно да си говорим, хем научават интересни неща.
Ако пътуването е по-дълго, опитваме се да го съчетаем с времето за сън на децата, също и с дребни неща за хапване. Когато им омръзне, играем игри. С още три чудесни блогърки подготвихме PDF с 27 игри за из път.
Виж още: 9 трика за спокойно пътуване с деца в колата
В социалните мрежи по-често срещаш подкрепа или напротив – родителите не са съгласни с идеята децата им да прекарват повече време далеч от екраните?
Хората, които се свързват с мен, предимно осъзнават необходимостта от ограничаване. Някои се справят, други осъзнават проблема и търсят подкрепа и помощ, за да намалят екранното време на децата си.
Има, разбира се, и противници на идеята за „офлайн” деца, според които е невъзможно в днешно време да отглеждаш дете с някакви ограничения откъм технологии. Има дори такива, които казват, че правят всичко възможно да накарат децата да играят повече време на таблета.
Мислиш ли, че ние като възрастни бихме били по-пълноценни родители, ако използваме по-малко устройства?
Да, разбира се.
Много хора осъзнават, че бебета не трябва да гледат в екрана, но не се замислят, че е също толкова необходимо да оставят собствения си телефон настрана.
Малките имат нужда от активен възрастен, който да им помага да опознават света около тях. Погледнато от очите на бебе и малко дете, лицето на възрастен, който е вглъбен в телефона – то изглежда студено, безизразно, пасивно. Много често децата опитват да направят контакт, но не успяват и се отдръпват.
Не е рядко явление да чуеш дете, което споделя, че има нужда от повече внимание от страна на родителя. Затова е по-добре възрастният да използва устройствата предимно в моменти, в който малкото дете спи, играе само или с друг възрастен.
Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?
