Световната здравна криза може и да спря много неща, да затвори училища и да промени плановете на мнозина, но ако попиташ която и да е било бременна жена, тя ще ти каже, че за нея нещата не са особено различни.
Да, новите правила и мерки, по които протича раждането, може да бъдат леко стресиращи – дезинфекция, проверка на персонала, тестове, маски… Но те носят спокойствието, че си в добри ръце, че сигурността на теб и твоето бебе е гарантирана. Помни – всичко е за твое добро, прави се с идеята да бъдете здрави и защитени! Защото едно нещо е сигурно –
случващото се ни накара да осъзнаем с още по-голяма сила колко е важно семейството, как в центъра на света ни е само и единствено любовта към близките хора и само това наистина има значение.
Една лична история
Познавам Ива от над десет години. Това е едно студентско приятелство, което успя да се запази във времето дори и след като всяка една от нас завърши Факултета по журналистика и пое по своя път.
Малкият Ники, който се появи буквално преди малко повече от месец, беше изключително чакано дете, а подготовката за него, стаята, дрешките му, започнаха още преди Ива дори да забременее. Знаеш, има такива жени, на които им отива да са майки, все едно си го носят в себе си, нещата им се получават по-лесно от на други.
Ива работи като фармацевт и винаги е била изключително спокойна и уравновесена. Бременността ѝ премина сравнително леко и с наближаване на раждането логично дойдоха въпросите – как ще се случи то, къде, какви ще са условията и мерките в болничните отделения заради пандемията от Ковид-19, която вече беше набрала сила у нас. Затова я помолих заедно да подготвим няколко съвета към всички бременни в тези странни времена.
А днес ще поговорим и за така мечтания момент – самото раждане и дългоочакваната първа среща. Как реално се случват нещата – ето разказа на Ива от първо лице.
Здравей, Ива! Намирам те вкъщи, докато почти двумесечния Ники кротко спи в другата стая. Иска ми се да те върна назад, към раждането му. Ще ни разкажеш ли как протече то, кое беше различното да родиш по време на пандемия?
Здравей, Гери! Целият стрес, в следствие на корона вируса, нямаше как да не се отрази и на раждането. Главното, за което всички бъдещи майки трябва да се подготвят психически, е, че любимите ви хора няма да са с вас физически. Още от момента на постъпване в болницата, сте на практика сами, като комуникирате единствено със сестрите и лекарите. И да, докато си там това ти се струва направо нечестно – все пак си се готвил да споделиш този щастлив миг със семейството си месеци наред. Но в един момент аз се почувствах и много спокойна. Защото мерките в болниците в момента са толкова затегнати, всеки е с маска, проверява се температура, тече дезинфекция по няколко пъти на ден и ти виждаш, че с бебето ти сте защитени, рискът от всякакви вируси и бактерии е далеч по-малък.
Ти и бащата чувате почти едновременно проплакването на малкия за първи път. Интересното е, че сте в различни стаи?
Да, това е един колкото странен, толкова и забавен момент. Въпреки че бях супер изтощена след раждането, което продължи близо 14 часа, в момента, в който чух плача на малкия забравих всичко, беше толкова прекрасен звук, чисто щастие! Всъщност въпреки че не му беше позволено да присъства на самото раждане, и мъжът ми го чу – през няколко врати, в съседното отделение. И сега, след като вече всичко е наред и сме си вкъщи, връщайки се назад към този момент, той се кълне, че е бил сигурен, че това е неговото бебе. Днес се смеем на тази му убеденост.
Виж още: Не всички бащи припадат или как родих в присъствие на таткото
Кое беше най-трудно след раждането?
За всяка майка дните след раждането са особено емоционални. Иска ти се да споделиш тази радост с любимия човек, това, разбира се, е нормално. Аз гледах на тези дни просто като период, който трябва да отмине, за мое добро и това на бебето. В крайна сметка, бяхме стигнали до тук, бяхме преминали през това доста необичайно раждане и бях длъжна и заради двама ни да бъда силна до край.
Оказа се, че дните минават бързо, а и ако трябва да съм честна, фактът, че не трябваше да се преобличам, глася и подготвям за посещенията на роднините в болницата, беше доста голямо облекчение. Можех да си стоя по пижама, да си говоря със сестрите, а ако много ми залипсва някой – да му звънна и да направим видео-разговор.
Какво би казала на всички жени, на които им предстои скоро да родят?
Главното е да бъдете спокойни, недейте да се напрягате излишно – всичко ще е наред. Лекарите си знаят работата!
Да, има неприятни неща, но крайният резултат – това щастие, което ще ви се случи – то е несравнимо и си заслужава! И именно заради малкото човече трябва да сте силни.
Виж още: На акушерките с любов
