Има един момент в родителството, който идва неусетно – детето, което допреди малко държеше ръката ни на улицата, изведнъж започва да търси своето място в света. Юношеството е време на бунтове, търсене и въпроси без лесни отговори – и за тях, и за нас. За да ни помогне да преминем през този етап с повече яснота и спокойствие, поканихме Анна Мангалова – магистър по детско-юношеска психология, работи с деца, юноши и семейства и е съосновател на семеен център „С теб“. В статията си тя споделя какво е важно да знаем за юношеството и как да бъдем до децата си, докато те намират своята идентичност.
Днешният материл е посветен на тийнеджърите и техните преживявания в и извън училище. За да започнем да мислим по тази тема, на първо място нека кажем кажем, че всеки етап от развитието на човек има своите „задачи“ – неща, които следва да бъдат научени, за да може човек да израства и да премине уверено към следващия период в живота си. Психологът Ерик Ериксън опредея за основна задача на юношеството намирането на идентичност. На преден план са въпроси като – Кой съм аз?; В какво вярвам?; С кои групи от обществото се идентифицирам?
Често, за да намерят отговори на тези въпроси, тийнеджърите са в отрицание на правилата и възрастните. Важно е да си даваме сметка за тези процеси, тъй като това е период, в който е необходимо да се балансира между даването на нужната дистанция и самостоятелност на младежите, но и да се съблюдават потенциално опасните поведения на експериментиране.
Ето няколко опорни точни, които да държим в съзнанието си, когато общуваме с юноша:
Социалната среда
В тийнеджърството определящата група са връстниците и приятелите. Ето защо е добре да говорим за това дали ученикът е част от общност – има ли своята среда от съученици, може ли да разчита на подкрепа.
За някои юноши е по-трудно да намерят приятели в рамките на класа. В такива случаи мислим къде другаде могат да срещнат връстници с подобни интереси. Добър начин да се търсят такива е през хобита. Спорт, изкуство или друг вид хоби е чудесен начин за свързване, а също така и превенция на опасни поведения и злоупотреба с вещества. Тук важното е да се даде поле на тийнеджъра сам да избере. Понякога тези избори могат да не се харесат на родителите. Например, ако това са видеоигри. Но когато този процес е свързващ – играят групово, обсъждат стратегии, планират, е важно да бъде уважен и зачетен като нещо значимо.
Често изглежда сякаш тийнеджърите нищо не ги интересува и нищо не им харесва, но това не е така. Напротив, те имат потенциала за нови и оригинални идеи и си струва да бъдат насърчени да търсят своето поприще.
Понякога юношите попадат в приятелски групи с по-големи или по-малки от тях. В такъв случай е добре да мислим какво получават в тази комуникация – да не бързаме да я категоризараме като „лоша“ или „добра“, а да се стараем да разберем повече, защото по този начин се доближаваме до самия младеж.
Търсене на идентичност
Както споменахме по-горе, основната задача на този етап от живота е търсенето на собствена идентичност. Този процес е съпроводен с изострено чувство за справедливост. Юношата е готов да влиза в сблъсъци с възрастните – родители, учители и други авторитети и да отстоява себе си.
Тук е важно да зачитаме правото на тийнеджъра да се изразява – да покажем разбиране, че той вече не е дете и можем да дебатираме наравно. По този начин, юношата ще бъде по-склонен да чуе и нашата гледна точка, както и да си задава въпроси за пропуските в собственото мислене. Полезно е да обсъждаме къде според него/нея грешат възрастните и да провокираме да мисли какво би направил/а на мястото на другия.
Изразеното уважение и вяра, че тийнеджърът е способен да взема решения и да носи отговорност, засилват връзката и доверието с него.
Екрани и социални мрежи
Не на последно място, няма как да пропуснем влиянието на електронните устройства и социалните мрежи в живота на младежите.
Още преди настъпване на юношеството децата имат досег до устройства – използвайте тези по-ранни години, за да изграждате диалог около това какво гледа и какво харесва детето в интернет. Подобно на друга важна тема – тази за сексуалното образование, е добре да мислим за превенция – разговорите да бъдат въвеждани постепенно от по-ранна възраст, за да може тийнеджърът да взима по-информирани и отговорни решения, когато темата е вече актуална в живота му.
През социалните мрежи, тийнеджърите често отправят послания. Нормално е възрастните понякога да не разбират напълно значението на дадено клипче, снимка или meme. Това е добър повод да се поинтересуваме – какво значат думите, които се ползват в коментари, от коя група младежи се харесва даденото съдържание и какво ги обединява и т.н. Признаването, че не разбираме нещо, всъщност утвърждава доверието с тийнеджъра.
Общуването с юноша, често може да бъде трудно и съпроводено с конфликти. Вместо поставянето на повече ограничения, опитайте да се доближите до младежа, според собствената му индивидуалност. Ако се сблъсквате с продължително затруднение в комуникацията, направете консултация със специалист (училищния психолог или семеен консултант).
