Без секс една връзка си остава в зоната на чисто платоничното приятелство. Физическият на пръв поглед контакт е всъщност много повече. Той е тънката нишка на интимност между партньорите, основата на съкровено пространство, обитавано само от двама души. И когато нещо в сексуалният ни живот куца, това неминуемо се отразява и на другите аспекти от отношенията ни (или обратното). Затова е добре да поддържаме пламъка с всички сили, да сме открити в желанията си и да имаме сетива за тези на партньора ни.
А когато все пак не успяваме да се справим сами, е добре да знаем, че можем да се обърнем за помощ към професионалистите.
Гинка Георгиева е един от тях. Психолог, психотерапевт и сексолог, занимаващ се с индивидуални консултации и работа с двойки. Организатор на женски терапевтични групи по женска сексуалност. Самата Гинка е щастливо омъжена, майка на 2 деца, а отскоро е и млада баба на прекрасно внуче.
Ценния си професионален и житейски опит тя сподели с нас, отговаряйки на въпроси, които вие, читателките ни ѝ зададохте, по време на лайф в нашия инстаграм профил (гледай целия запис тук). С нея открито говорихме за темите, които вълнуват всяка мамма – секса по време на бременност, секса след раждането, как се променя тялото ни, кога е готово отново за интимна близост с партньора. Гинка дори ни даде конкретен отговор на вечния въпрос – Колко често е добре да правим секс? От нея разбрахме и защо е добра идея да планираме сексуалните си контакти и какво да правим, ако детето ни улови по време на някой от тях.
Иска ми се да започнем нашия разговор „хронологично”, ако мога така да се изразя. И да те попитам за секса преди децата. Какво би посъветвала една двойка, която е решила да създаде семейство?
Моментите на адаптация между двамата са много важни – към характера на човека, към начина му на изразяване, към навиците му. Адаптацията към сексуалността на другия.
Kогато двойките си даде това време да се адаптират един към друг, появата на детето е прекрасно нещо и една стабилна основа после то да се чувства много добре.
Всички проблеми, които имат двойките преди да се появи детето – напрежение, караници, конфликти, много често биват игнорирани и като че ли детето ще е това, което ще ни оправи, понеже ние така или иначе се обичаме.
Аз наистина вярвам, че голяма част от двойките, които днес решават да бъдат заедно, го решават, защото има любов. Но тази любов не може да свърши абсолютно нищо сама по себе си, не може да бъде основа за взаимоотношения. Адаптацията в абсолютно всички аспекти, е това, което бих препоръчала.
Виж още: Обсъдихте ли тези 5 неща преди да си направите бебе?
Ако двойката срещне трудности в зачеването и се наложи да се съобразява с овулация, с месечен цикъл и от уравнението бъде извадена спонтанността? Тогава пред тях се изправят нови предизвикателства, които не всеки знае как да навигира.
Първо е добре да знаем кои са дните, в които ние реално можем да забременеем. Истината е, че това са пет дни в месеца, пет! От тези пет, много голямата вероятност е в два или три.
При младите хора има много голяма нужда от разнообразие, не само в секса, във всичко – в храната, в пътуванията, в общуванията, в дрехите. Ние сме ненаситни. И тази наша нужда да е разнообразно, да е готино – тя се появява и в секса. Ние имаме това желание за експерименти и в това няма нищо лошо, даже е прекрасно, даже ако се случва е похвално. Тези експерименти могат да бъдат различни за всяка двойка, в зависимост от диапазона на приемливост в сексуален аспект. Но е хубаво да се обогатява този сексуален живот и то по начин, по който и двамата се чувстват добре. И понякога това разнообразяване в секса, се случва със сценарии, играчки, какво ли още не. А пък самото създаване на детето е креативен процес, той е свързан с много нежност, с много отдаване, с творчество, все едно твориш нещо.
Затова моето предложение за тези пет дни, в които реално може да се случва забременяването, е сексът да бъде много семпъл, простичък, но с много нежност, с любов, с която се създава това дете. В останалите дни всичко, каквото би могло да ги изкефи, всякакви експерименти, са добре дошли.
Препоръката ми е да се разделя правенето на дете от останалата част. И така за мен не би могло да настъпи тази скука.
Има и нещо друго, което забелязвам – хора, които много се фиксират в това да имат деца, много! За да може животът им да се напълни със смисъл.
Децата дават много голям смисъл на живота, но не са само те смисълът на живота.
Има много други неща, които могат да придадат ценност на това, за което сме се родили. Моите деца много добре знаят, че те не са смисълът на моя живот и много се забавляват с това. Обичам ги достатъчно силно, разбира се.
Човек трябва да се стреми към тази реализация, която му пълни душата, не става въпрос в никакъв случай за кариера, а за знанието за какво съм се родил, за какво го имам този живот, какво ме прави човек, какво ще оставя на този свят. Някои хора се вкопчват в това да имат деца, после в самите деца, в родителската си роля, приемат това като идентичност за себе си и това да нямат деца е един много болезнен процес за тях. Аз мисля, че ако човек иска да има дете, той винаги може да има дете. Друг е въпросът дали аз задължително трябва да го родя това дете или мога да осиновя, например.
А какво може да ни кажеш за секса по време на бременност – има ли резон в притесненията на някои хора, че е опасно, че не е добре за майката или за детето.
Смятам, че преди всичко подобни притеснения в една двойка се дължат на недостатъчна информираност по въпроса и как въобще тази двойка комуникира. Откъде са тези предразсъдъци, че с бременна жена не бива да се прави секс? Къде пише, че може да се навреди на бебето, или това са митове и фантазии в главата на мъжа или пък на жената?
Има много критични бременности, в които не е препоръчително да се прави секс, може би класически секс. Не е много желателно да се прави и супер експериментален секс, защото понякога може да имаме нужда да сме по-агресивни или по-вулгарни. Но един по-семпъл секс, отново, защо не?
Виж още: Какво е бейбимуун и защо се нуждаеш от него?
Ние сексолозите имаме едно разбиране, че
в сексуален аспект, никой за нищо не ни е длъжен. Ако ние имаме сексуално желание, ние сме тези, които сме отговорни за това сексуално желание и как да го задоволим – дали да поговорим с партньора, дали да възприемем отказа, дали да се справим сами.
Има ли разлика в секса преди раждането и след раждането, защото това е притеснение, което много двойки имат, най-вече на чисто физическо ниво като усещане.
На физическо ниво разлика има винаги. Тя не е свързана само с това, че жената е родила бебе. Ние се променяме, телата ни се променят, ерогенните ни зони се променят, едни отпадат, появяват се нови, ние сме различно чувствителни през различните етапи на живота ни. Винаги има промяна, никога не сме едни и същи.
Дали ще бъде сексът същият след раждането? Не, никога нищо не е едно и също. Също и секс със секс не са еднакви. Аз правя 27 години секс с моя мъж, не мога да кажа, че нашият секс е еднакъв, може да има база, която се повтаря, но всеки път е различно.
Може би, ако трябва да задълбаем във въпроса, той е свързан с това дали се разширява жената. И да, и не. Има много голямо количество мускули в гениталиите. И като всяка мускулатура в нашето тяло, за да бъде тя в тонус, да се чувстваме здрави, да се чувстваме добре, е хубаво да се обръща внимание на тази мускулатура. Има упражнения за тазовото дъно, с топчета, без топчета, всеки може да прочете и да се информира.
Но дали това може да окаже толкова голямо влияние, че да изпита мъжът неприятни усещания – категорично не. Защо? Защото влагалището на жената, само по себе си, по време на възбуда, има способността да увеличи почти двойно размера си. Когато се появи силно овлажняване, не винаги мускулите са много здраво стегнати около пениса на мъжа. Това не означава, че ще липсва удоволствието, това не означава, че ще липсва оргазъм. Отново абсолютно е въпрос на информираност.
Виж още: Как се заздравява мускулатурата на тазовото дъно?
Какъв съвет би дала на младите майки, които все още не се чувстват готови да се върнат към своята сексуална същност. С малко бебе това може наистина да е голямо предизвикателство – безсънни нощи, хранене, детски плач… Как изобщо да се настроим отново на сексуална вълна?
Често казвам, че сексът не го разделям от никоя част от живота. Каквото е в секса, такова е и в другото. Няма разлика.
Да си го кажем честно – може би до 5-6-7 месеца след раждането, е много трудно да се говори за някакъв секс. Наистина много трудно. Някои двойки имат късмет да се върнат по-рано към сексуалния си живот и това е прекрасно. Но тук не говорим просто за секс, а сексът да бъде щастлив, говорим сексът да бъде удовлетворяващ. А когато имаме и умората, която е наистина голяма, както и физическите физически изменения в тялото, които също са фактор – нещата стават сложни. Между другото, аз съм убедена, че в последните 20-30 години някак си се натрапи какви трябва да бъдем, как трябва да изглеждаме, за да бъдем сексуални. Сигурна съм, че нашите баби и дядовци не са се занимавали чак толкова с това кой е по-пълен, кой е по-слаб, кой има целулит, кой как изглежда. Тази суета е толкова обсебваща в последно време. Аз хем я харесвам, защото и аз съм доста суетна, хем усещам какви ограничения налага тя в секса. Физиологичните изменения у жената създават определен дискомфорт, което означава, че тези първи сексуални контакти може би няма да са такива, каквито сме свикнали да бъдат, може би ще бъдат по-различни.
Много е интересно обаче, когато мъж сподели – „Аз имам желание за секс, но жена ми е изморена, жена ми има безсънни нощи с бебето, тя не иска, тя не желае”. Веднага казвам – този татко със сигурност не изпълнява своите родителски задължения на баща. Тези училища за родители, които са много популярни и аз много ги приветствам, учат младите семейства точно на това – мъжете да бъдат включени. Защото ние сме още под това влияние, че мъжът не трябва да помага. Така той не само че физически не е включен, но и емоционално не е включен, а последствията, разбира се, не са много приятни, когато растат децата.
И за да се върнем на въпроса, според мен към четвъртия месец след раждането могат да се правят някакви опити за близост. Към 6-7 месец постепенно да се връща двойката към своя сексуален живот, но с уговорката, че на тази жена ѝ е помогнато, че тази жена се чувства добре. Не случайно казваме, че за жените сексът започва от сутринта – с това дали са ни направили кафе, дали са ни казали хубава дума. По това се разбира колко ни пука за другия.
Защото хората решават да обичат както те искат, а не както другият има нужда и това е проблем.
Виж още: 9 начина за романтично време с любимия, когато децата заспят
Как да си върнем сексуалния интерес към половинката, след като не сме на тази вълна и не изпитваме необходимост в даден момент, въпреки че знаем, че те имат нужда от нас.
ТЕ имат нужда, ТЕ. А ние нямаме.
Трябва ли да ни е гузно, че не можем да откликнем на тази нужда в момента?
За връщане на сексуалния интерес към половинката можем да говорим, ако въобще темата за секс ни е интересна, ако се интересуваме от този секс. Ние помагаме на нашата фантазия, ако трябва с еротични филми, с четене на статии, фантазираме на тема секс, ние не можем да живеем без фантазии. Изключваме ли тази тема от живота си по принцип или тя намира място в него под една или друга форма? Защото ако тя престава да бъде за актуална за нас, много трудно ще имаме интерес към половинката си. Преди всичко сексът трябва да ни е интересен. А интересът към секса се счупва поради много причини – поради неизпитване на удоволствие най-често, поради обида, напрежение в двойката, травматични събития, свързани със секса, забрани, табута…
Има ли норма в секса – колко пъти в месеца трябва да го правим?
Хубаво е сексът да се случва по-често отколкото идва Нова година… Има едно такова понятие, че след брак секс няма. В това има и много шега, и много истина. Факт е, че сексуалният живот на хората много страда по най-различни причини, зависи от много неща. Зависи от сексуалния темперамент на човек. Ако двамата си подхождат в този сексуален темперамент, те могат да правят секс и всеки ден и това е прекрасно. Има двойки, в които единият има нужда от повече секс, а другият не толкова и това със сигурност е нещо, което е трябвало да се разбере преди появата на детето – как се справят с това, каква е уговорката. Защото нашите нужди са си нужди. Ние искаме нещо и ако подтиснем тази наша нужда, в последствие ще стане по-сериозно.
Със сигурност е хубаво поне 2-3 пъти на седмица. 2-3 пъти на месец ще правим секс, когато станем на 70 години.
Ако ние не правим секс, какъв е рискът? Ние няма да умрем. Сексът спада към първичните нужди, но не такава животоспасяваща нужда като храната, водата и въздуха. Но ако не правим секс, ние преставаме да бъдем близки. Ние преставаме да показваме чувствата си, преставаме дори да имаме телесен контакт, не се прегръщаме и започваме да се отдалечаваме един от друг и да прецакваме взаимоотношенията си.
Виж още: Кратък наръчник по тантра масаж за начинаещи
В материала ни „Какво научих за любовта от Естер Перел”, тя отрича сексуалната спонтанност и твърди, че сексът трябва да бъде планиран. Какво е твоето мнение за планирания секс?
Категорично ЗА! Кое е това, което не планираме в нашия живот? Ние планираме дори кога ще пазаруваме, няма нещо, което да не е планирано.
Този мит, че сексът е нещо спонтанно и трябва да се случи на момента, разбива семействата. Много често той е спонтанен при мъжа, защото физиологията е такава, ерекция, готово. При жените този орган липсва, тази спонтанност я няма, или ще я има веднъж в годината като отидат хората на почивка, без децата. Но ако чакаме да правим секс само като отидем на почивка, може и да не стигнем до него като сме на почивка.
Така че абсолютно съм ЗА – планирано, с подготовка, с отговорност. Защо? Защото ние, когато сме родители, когато сме работещи, сме с много ограничено време. Епохата е такава. Много сме амбициозни, искаме всичко, искаме да работим, искаме с приятели, искаме време за себе си и тази спонтанност е наистина много трудна.
Виж още: Как да съхраним връзката си след появата на детето?
Когато все пак се върнем към сексуалния си живот, но вече с деца наоколо, сме изправени пред друго предизвикателство, а именно как да се „скрием” от тях. Все пак какво да правим, ако децата ни хванат да правим секс?
Да говорим първо за по-малките деца. Важно е да се държим адекватно, защото, както за секса, така и за всяка област, нашите деца имат нужда да знаят, че ние можем да се справим с дадената ситуация, ние не сме безпомощни, ние не сме в стрес. Установяваме това, което правим и можем да поканим детето да го гушнем, за да разбере, че това, което се случва между мама и тате е любов и то да бъде обичано в този момент.
Ако детето вече е по-голямо, е опасно. Наистина е опасно, може да бъде много травматично. Отговорност на възрастните е как правят секс и как защитават децата си. При всички положения трябва да се говори.
А как можем да започнем такъв разговор с детето си?
Ако човек има вътрешно познание по въпроса, ако родителите са спокойни по темата, те ще могат с прости думи да обяснят на децата си. И това ще бъде ок. Назоваваме гениталиите с медицинските им имена. Хубаво е да го правим преди децата да са попаднали на порно сайтове. Това се случва, когато са на 8 години и дори по-рано, а това е адски опасно. Много трябва да пазим децата от порното, но е трудно.
Ако ние имаме притеснение да говорим, по-добре да не го правим, да пратим детето на специалист. Не бихме могли да му бъдем полезни, ако ние самите имаме сексуални затруднения.
В кой момент ние трябва да се обърнем към специалист? Кога да ни светне лампичката, че не можем да се справим с дадена ситуация сами, а имаме нужда от медиатор, от професионален съвет.
Когато не ни е хубаво, когато не сме доволни, когато има напрежение. Специалистът ще прецени дали това е медицински проблем или е проблем за сексолог. Не бива да стоим на това място, в което не ни е хубаво.
Животът днес е прекрасен, няма нужда да страдаме излишно.
