Да отгледаш дете е най-голямото предизвикателство, но и най-удовлетворяващото и смислено нещо, което можеш да направиш. Всяка крачка обаче е съпроводена с милиони въпроси. И ако нашите майки и баби е трябвало да разчитат основно на себе си и интуицията си, ние имаме щастието да сме част от поколение, което може да открие търсените отговори само с няколко клика. От нас обаче зависи как ще подберем информацията, на какви ресурси и авторитети ще се доверяваме.
Днес те срещаме с една дама, която също върви по пътя на родителството, въоръжена със своите въпроси, но и е намерила философия, която припознава за своя и чиито принципи избира да следва в отглеждането на дъщеря си. Галита Дечева е лекар по образование и дипломиран Монтесори педагог. Тя е и човекът зад профила le.montessori, който ние следим с голямо удоволствие в социалните мрежи. Галита го създава от желание да сподели своя личен и професионален опит в отглеждането на дъщеря си. Но освен, че помага с полезни съвети, самата тя открива безброй много съмишленици в онлайн пространството, които споделят възгледите ѝ за родителство.
Поканихме я при нас, за да поговорим какви именно са те, как методът Монтесори намира приложение в дома и възпитанието на дъщеря ѝ и кои са хората, на които самата тя се доверява, когато става въпрос за родителство.
Виж още: Как методът Монтесори намира своето място в българското образование, попитахме Анна-Мария Йоцова
Здравей, Галита. Би ли се представила като за начало на нашите читатели в личен и професионален план?
Здравейте, казвам се Галита, на 27 години съм, отраснала и живееща в Пловдив. Имам късмета да съм част от любящо семейство, да имам мъж, който ме подкрепя и обича вече 11 години, и да се чувствам удовлетворена и спокойна от живота си.
Мечтаех да работя с деца, а сега съм по пътя на осъществяването на тази мечта. Малко преди да забременея завърших Медицина и започнах работа като лекар в Детска клиника. От година и половина съм майка на слънчево момиченце и съм се отдала изцяло на отглеждането ѝ, като съм поставила за момента кариерата на пауза.
Това обаче не ме спира да уча. По време на майчинството ми успях да завърша обучения за Монтесори педагогика и за Консултант по кърмене, знанията от които нямам търпение да приложа на практика.
Как се роди идеята за профила ти в социалните мрежи – Le.Montesosori?
Цялото ми семейство работи с деца, тъй като заедно имаме ясла и детска градина, така че аз дори не помня кога точно се е породил интересът ми към детството, отглеждането и възпитанието на децата и игрите с тях. Още докато следвах в университета се интересувах от Монтесори педагогика и детска психология и усещах липсата на достъпна информация на български език.
Когато станах майка, взех решението да започна да споделям фрагменти от ежедневието ни, за да споделя опита си, но и да срещна съмишленици, с които взаимно да се подкрепяме и да си помагаме. Радвам се, че срещам все повече хора със сходни разбирания за родителството и живота и че и те имат смелостта и енергията да споделят с всички нас.
Какво ти дава комуникацията с аудиторията ти там, с какво ти е полезна?
Приемам я като подарък и огромен късмет. На страницата ми сякаш попадат най-чудните и прекрасни майки (защото повечето ми последователи са такива), които са готови да подкрепят, да помогнат и да споделят с общността ни ресурси и време. Изпитвам благодарност за вниманието и времето, което ни отделят и с радост мога да кажа, че сред тях вече имам и приятели.
Защо възприе метода Монтесори като „свой” и кое е най-ценното, което си взе от него?
За мен Монтесори подходът е достъпен и обоснован начин да се представи есенцията на естественото развитие на детето. Методът не е революционен, напротив, той ни връща обратно към по-бавното темпо на отглеждане на децата, за което са необходими много търпение, вяра и уважение. Благодарение на познанията ми, получени след прочитането на много от книгите на д-р Монтесори,
аз знам, че всяко дете е специално, носи вроден плам за развитие и чиста доброта и любов.
Това ми дава спокойствие и ми помага да се наслаждавам на всички моменти от родителството – и хубавите, и лошите.
Как преобрази дома си, така че да отразява принципите на Монтесори?
С мъжа ми се постарахме домът да отговаря на нуждите на всеки от нас тримата. Затова и съобразихме всичко необходимо в ежедневието на Ле да е достъпно за нея, за да бъде тя максимално самостоятелна и уверена. Всички мебели в стаята ѝ са в подходящ размер, за да може сама да ги използва. В банята сме поставили ниска закачалка за халата ѝ, ниско огледало и рафтче за тоалетните ѝ принадлежности. В хола оставихме всички ниски рафтове от секцията ни отворени, за да наредим играчки и занимания за нея. А в кухнята винаги има достъпна закуска и вода, за да хапва, когато огладнее. Така тя има същата свобода, която имаме и ние. Но с тази свобода идва и грижата за средата. Поставили сме нейн комплект за почистване на достъпно място и винаги я включвам в чистенето и подреждането, а тя, доколкото умее, участва и то с огромно желание, въпреки че прахосмукачката още ѝ тежи, вече не иска никой друг да чисти с нея.
Виж още: Как Монтесори влезе в дома ми
В дългосрочен план как виждаш прилагането на метода при по-големи деца?
С порастването ми изглежда, че ще е още по-интересно, защото има много достъпни ресурси. Повечето са на английски, но, както много други майки, така и аз, подготвяме материали и на български и си ги споделяме. За целта в момента подготвям и блог, за да мога да събера на едно място всичко, което съм открила като полезно за мен.
Но всеки следващ етап от развитието на детето крие своите предизвикателства. До шестата година у децата се отключват разнообразни интереси т.нар. от д-р Монтесори „Сензитивни периоди” – отговорност на възрастните е да ги разпознаят и да ги подпомогнат. Друго предизвикателство е и въвеждането на технологиите в живота на детето. За сега ежедневието на Ле е изцяло без екрани и се надявам максимално дългo да продължим по този начин.
Захранваш дъщеря си по ЗВБ, метод, който все още среща скептично отношение и то от педиатри, а ти самата си специализант по педиатрия. Какво е професионалното ти мнение за този метод?
Смятам, че
за ЗВБ важи изразът „новото добре забравено старо”, защото по сходен начин е протичало захранването на нашите баби и дядовци. В много държави по света това е основният модел на захранване, но той изисква доверие в детето и търпение от страна на родителите.
За щастие, вече има много информация и все повече родители и специалисти са запознати с ползите от този метод и той се налага като нормална практика и в България.
Моят опит със захранването на Ле показва, че благодарение на ЗВБ, нашето отношение към храната у дома и това винаги да се храним всички заедно на масата, тя расте като дете с любопитство и интерес към храната, умения да пие от чаша още преди 12-месечна, да се храни сама с прибори от 16-месечна и да познава и показва кога е гладна и кога е нахранена.
Опасността от задавяне е това, което сякаш най-много притеснява родителите при ЗВБ. Ти как преодоля този страх?
Истината е, че независимо от избрания метод на захранване, винаги има риск от задавяне. Затова се подготвях с видеа и информация, за да се науча да разпознавам случаите, в които детето може да се справи само, и тези, в които ще е необходимо аз да се намеся. Също така започнах захранването на 6-месечна възраст – от една страна, защото я кърмих изключително до тогава, каквито са препоръките на всички здравни организации, фокусирани върху детското здраве, а от друга, защото тогава децата са напълно готови за прием на твърда храна (твърда храна е всяка храна, различна от мляко). И все пак винаги e имало доза притеснение в началото, но както в живота, така и при захранването се старая да заглушавам параноята.
Къде ти самата откриваш най-много ценни ресурси или съвети, кои са другите профили, които следиш и би препоръчала?
Уча много от сестра ми, майка ми и братовчедка ми, които ежедневно работят с децата в градината ни. Уча и от моите преподаватели и ментори в курса за Монтесири педагогика. От години следвам няколко американски семейства, които споделят своето Монтесори ежедневие, а покрай моята страница страницата открих и български семейства вдъхновители. Част от тях са: solidstarts, montessori_ish, montessori.like.a.mother, nickav25, madetomontessori, _tsunami_mommy_, montessorimaika, _pure_heart_, empirina, polinasofia.
Какво би казала на една майка, която днес чете това интервю и има лош ден, защото се опитва да балансира между работа и майчинство?
Нормално е, да ни е трудно в тези моменти. Поне за мен установих, че е най-добре да си го призная и да помоля за помощ. Родителството е най-отговорната ни работа, от която обаче нямаме почивка, защото, дори да не сме с децата, ние мислим и се притесняваме за тях. Затова в моментите на трудности е хубаво да поспрем, да отдъхнем поне за малко и да помислим какво точно се случва в момента, а след това да започнем да отмятаме задачите една по една. Това уча аз от Ле – да се наслаждавам на момента и колко бързо може от много трудна и тъжна ситуация да преминем в смях, защото децата, за разлика от възрастните, живеят единствено в настоящето. Трябва да си припомним това умение.
Какво ти предстои занапред, в каква посока виждаш своето професионално развитие?
Все още нямам точна представа и план, но знам, че искам да работя с деца и техните родители. Искам да им предавам знанията си по достъпен начин и да им давам увереност и подкрепа, че могат да се справят с предизвикателствата в родителството. За мен е удоволствие да наблюдавам и да подкрепям порастването на децата. Но ми се иска и да имам достатъчно време за себе си и семейството си. Надявам се, че ще постигна този баланс.
___________________________
* Благодарим на Галита, че подкрепи „Малки съкровища” (www.malkisakrovishta.bg) – нашата платформа за препродажба на детски стоки от майка на майка. Виж какво продава в своя в профил ТУК.
