Съдбата не спираше да ме „среща” с Валерия Белчевска в онлайн пространството. Първо я открих като колега-журналист с текстовете ѝ, след това попаднах на завладяващо колоритния ѝ инстаграм профил. Последвах я веднага, разбира се. Рядко нечий почерк в социалните мрежи е толкова оригинален, без да е придружен със сериозна доза претенция. При Валерия обаче всичко изглежда се случва с лекота. Може би защото тя самата е естет и това си личи във всеки кадър, във всяка визия, във внимателно подбраните думи, които реди като мъниста на броеница.
Този неин фин почерк се усеща и на едно друго специално място – семейното морско бистро „Ариана” в Лозенец. Заедно със съпруга си Георги Попов вдъхват живот на една своя мечта и вече пет години грижливо ѝ отдават цялата си любов. Резултатът е кътче на морето, в което всеки е добре дошъл, храната е на почит, а домакините действат смело на всички фронтове.
Но безспорно най-важният фронт си остава домът, където Валерия и Георги отглеждат двамата си сина. А когато децата са породени, тогава предизвикателствата пред родители са увеличават безспорно. Затова се радвам, че съдбата ме „срещна” с Валерия и за този разговор, за да се опитам да разбера тайните ѝ. Как се прави бизнес заедно с половинката? Как се отглеждат две малки деца с толкова малка разлика измежду всички други житейски ангажименти? Как изглежда морето, когато лятото го напусне?
Въпросите днес са за Валерия, която има отговор на всеки и то придружен със завладяващата ѝ усмивка.
Виж още: Станислава Кунева и нейната храна за тялото и душата
Здравей, Валерия. За начало бих искала да те помоля да се представиш на читателите ни.
Започваме с най-трудния въпрос – този са самоопределянето. 🙂 Аз съм майка, журналист, понякога фотограф, друг път модел, ама не от лъскавите, разказвач на истории, предприемач, общ работник и малко шеф. 🙂
Поканихме те за наш гост в рубриката Мама предприемач, вдъхновени от магията, която създаваш в семейното морско бистро „Ариана” в Лозенец. Разкажи ни малко повече за това специално място, неговата концепция, съдбата му и твоето място в нея.
Със съпруга ми създадохме бистрото преди пет години. Искахме да си направим нещо свое, а мястото беше подходящо, тъй като е семейно, но беше отдавано под наем дълги години. Затова вложихме всичките си средства и любов, за да започнем нещо ново. Буквално изринахме всичко старо и започнахме големите промени, които продължават и до днес.
Повечето неща, които ще видите при нас, сме ги майсторили самите ние. Бяхме и художници, и майстори. В същото време, едно по едно, се появиха и двете ни момчета и стана още по-весело.
И както отглеждаме децата си, така, стъпка по стъпка, градим и бизнеса си – с много любов, доста препятствия, грижа, грешки, възходи и падения.
До момента никога не бях се занимавала с нещо подобно. Наложи ми се да положа много усилия, за да усвоя тънкостите, както е с всяка работа. Сега моето място е навсякъде – може да ме видите почти на всяка позиция. Вярвам, че добрият ръководител не бива да стои отстрани, по-скоро трябва да води и вдъхновява хората да работят за неговата кауза и идея.
Кои са трудностите, с които трябва да се справят собствениците на едно такова заведение. Защото в представите на хората, или поне в моите, да имаш заведение на морето си е сбъдната мечта. Но съм сигурна, че реалността е малко по-различна?
Аз, признавам, също бях от тези хора, които си мислят, че всичко в този бизнес е цветя и рози. Истината е, че това е тежък и изморителен труд. Кампания. Повече от три месеца без нито един почивен ден. Сезонният бизнес е труден за всички участници в него. Благодарна съм, че имам малък, но страхотен екип от хора, които не ме предават всяка година. Защото това е най-трудното – да откриеш хората, на които да разчиташ. Всяка година това е най-големият проблем на Черноморието – липсата на служители и огромното текучество.
Как оцелява един ресторант в днешно време по твое мнение?
Смятам, че хората просто искат вкусна храна. Да, тенденциите се сменят, има модерни ресторанти и такива с богато, изкусно меню. Но в основата на всичко е добрата храна. При нас няма да намерите гурме, предложено в скъпи, разкошни чинии. Но се надявам да си тръгнете с пълен стомах и усещане, че сте хапали повече от прекрасно.
Идеята ни винаги е била да предлагаме на клиентите си вкусна храна и топло отношение. Ние не сме перфектни, но влагаме сърце и душа. Търсим най-доброто месо и чакаме рибарите да донесат местния улов, за да предложим прясна риба. Отглеждаме подправки в градината и не пестим пари за добри продукти.
Когато предлагаш храната, която ти самият слагаш на масата на децата си, тогава знаеш, че няма как да сгрешиш.
Виж още: Алекс Адрианн за удоволствието да готвиш здравословно с детето си
Бистро „Ариана” е семеен бизнес и не мога да не те попитам какво е да си част от подобно начинание. Отново една романтична представа за работата с партньора, но и това сигурно крие своите предизвикателства, какви са те за вас, как се справяте с тях?
Отвъд романтичната представа стои реалността, а тя е, че понякога не е лесно да работиш с партньора си. Сърдим се, спорим, всеки дърпа към своето, сменяме роли на доброто и лошото ченге. Няма как да ограничиш личните си отношения с тези на бизнеса. Те се преплитат и понякога си помагат, друг път не толкова. Защото любовта е в основата им, а тя не е еднообразна. Но именно тук се крие магията, това е нашият дом и клиентите ни усещат нашия личен дух, темперамент и емоция.
Семейният бизнес обаче не свършва с нас. При нас работи брат ми, свекърва ми също ни помага, а бабата на Жоро гледа децата, когато всички сме по задачи.
Италианска фамилия! Учим се в движение един от друг и един за друг. Семейството е всичко.
Понякога с Жоро сме толкова изморени, че не ни остава време да си кажем дори „Лека нощ”. Но в края на всеки сезон само поглед ни е достатъчен, за да си кажем безмълвно „Справихме се и този път!”.
Какво се случва, когато сезонът свърши? Как изглежда морската реалност през останалото време от годината?
С ветровете на септември лятото отива към своя край, а ние се прибираме в Бургас. Миналата зима бях home office и общо взето си работих заедно с децата, защото не бяха на градина. А на морето си е чудно дори през зимата, даже нямам търпение вече да се отдадем на почивка и нови приключения някъде из България или навън.
Разкажи ни малко повече и за жoнглирането между две деца, съпруг, семеен бизнес, журналистическа кариера и активна дейност в социалните мрежи? Как се случва магията?
Магия ли е или чиста лудост! 🙂 За всичко се иска много работа, усилия и цел. Борих се дълги години да имам деца и сега нямам право да се оплаквам. Към момента смея да твърдя, че всичко ми върви ръка за ръка. В работата разчитам на съпруга ми, той е моята подкрепа. Същото е и в социалните мрежи, тъй като той дава визия на идеите ми. С децата отново се справяме заедно. Постоянно има трудности, но щом сме здрави всичко се нарежда.
Виж още: Никога не е късно за ново начало – три лични истории за промяна
Някога стоял ли е пред теб въпросът да спреш да работиш и какво ти дава работата, без което не можеш?
Работила съм винаги, от малка съм така. Семейството ми ме научи, че ако искам, първо трябва да дам. Работата ми дава увереност и нови познания, кара ме да чувствам принадлежност. Независимо каква е тя – днес създавам креативно съдържание, снимам и разказвам истории, а утре мия чинии, готвя и отсервирам в ресторанта си. Важно е какво научавам, а то е – дай, за да ти се даде.
Помогна ли ти майчинството да успяваш да си толкова добра в мултитаскинга?
Със сигурност! Майчинството е най-голямото ми предизвикателство. Най-трудната и най-сладката работа. Децата ми ме учат на нещо всеки ден, те са безкраен източник на щуротии. Покрай тях се уча най-вече на търпение, което понякога е трудно в моя забързан свят. Но често се шегуваме, че след такова двойно майчинство съм готова за директор на международна фирма! 🙂
Твоите момчета са с много малка разлика между си. Как се гледат породени деца и толкова трудно ли е колкото изглежда? Какво би казала на майките, които тепърва тръгват по твоя път или го обмислят?
Няма да ви излъжа, не е лесно 🙂 Има безброй предимства, разбира се, но и много подводни камъни. Особено с две момчета ти трябва стабилна нервна система. Твърда ръка, но и огромна нежност. Най-отговорната работа на света е да създадеш адекватно, осъзнато и добро човешко същество.
На майките, на които тепърва предстои да имат породени ще кажа едно –
бъдете крадец! На време – за себе си, на сън – поне мъничко, на бебешки аромат – защото отминава тъй бързо, на целувки – докато ви дават. Слушайте себе си и пийте вино. Помага! 🙂
