Безплатни държавни детски градини и ясли, както и ваучерна схема за неприетите деца, които отговарят на условията за прием, от септември 2022 година.
На пръв поглед това предложение на правителството би трябвало да предизвика всеобща радост у родители, баби и дядовци. Новото правителство заяви, че детските градини са сред основните му приоритети, много родители обаче заподозряха лош популистки подход, който по никакъв начин не решава проблема с грижата за децата.
Тръгваме по следите на истинските проблеми, свързани с недостатъчния брой места в детските градини в столицата и някои големи градове, кризата с кадрите в този сектор и скритите разходи за градини и ясли, които родителите са длъжни да плащат. Представяме ти гледните точки на родители и споделяме нашето мнение, че
по-важно от цената е качеството на грижата, която децата ни получават в детските заведения!
Докато следях драмата с детските градини в медиите и по форуми, ясно разграничих няколко мнения по въпроса. Едно от тях мога да формулирам така:
„60 лева са си 60 лева”.
Има много родители, които са в затруднено положение, живеят на ръба на бедността, и отделянето на 60 лева месечно (за едно дете) за държавна детска градина е трудно или дори невъзможно. Освен това много майки смятат, че щом училището е безплатно, детските градини също трябва да бъдат.
На фона на това мнение, предложението на правителството звучи на пръв поглед чудесно, но истината е, че се открояват три сериозни проблема и е важно именно тяхното обсъждане да бъде на дневен ред.
Виж още: Как община Троян осигурява екологично чиста храна за своите детски градини и ясли?
Проблемът с недостига на места в детските градини
Как отпадането на таксата за детска градина ще реши проблема с недостига на места в София и други големи градове в страната? Само тази година над 10 000 деца остават извън столичните детски заведения! Докато майките се чудят кой да гледа децата, когато са на работа и как да плащат частна детска градина (в столицата цената за едно дете на месец започва от около 600 лв., а средната цена в града е около 700-750 лв.), какво се случва в София? Безразборно строително на жилищни сгради в редица столични квартали, които по никакъв начин не са обезпечени с детски градини и ясли. Липсва каквато и да е стратегия при градското планиране и застрояване.
През 2021 г. в София са построени 11 детски градини. Очевидно обаче те не са достатъчни. Оказва се, че пари за програмите за изграждане на нови детски градини и ясли има, но те не са изразходвани. Обяснението на столична община е – няма достатъчно общински терени.
Ако погледнем по-мащабно на ситуацията, ще видим, че недостигът на места в детските заведения е пряко свързан с централизацията, която се случва в столицата. В последните 30 години потокът от млади хора към София не спира. Най-често те отиват, за да учат, а след това остават, за да работят, живеят и създадат семейство. По-високият стандарт на живот, по-големите възможности за професионална реализация и икономическо развитие изсмукват младите хора от провинцията. Докато раждаемостта в страната намалява, тази в София се увеличава почти без прекъсване в последните 10 години. Вече всяко четвърто българско дете се ражда в София. В тази статистика дори не включвам децата, които се раждат в провинцията, а след това се местят с родителите си в София.
Тенденцията на централизация може да бъде спряна само с децентрализация и инвестиции в други райони от страната. Нужни са нови модели, за да излезем от порочния кръг, в който София се превръща в България.
„Гледайте си децата, защо сте ги направили!“
В интернет пространството срещнах и много такива коментари. Явно майките трябва сами да си гледат децата, пренебрегвайки факта, че всеки човек има нужда от личностно и професионално развитие, а децата имат нужда от контакт с връстниците си…
Освен това, обратно на популярното мнение, много семейства не могат да си позволят само единият родител да ходи на работа, а другият да се грижи за децата, докато тръгнат на училище или докато навършат пълнолетие…
На сцената на дебата се появяват и мнения от типа „Който има внуци, да си ги гледа”. Колкото и разочароващо да звучи за някого, бабите и дядовците не са длъжни да влизат в ролята на детегледачки. Представете си, че тези хора също работят, пътуват, имат личен живот. Някои от тях нямат физическа възможност да се грижат за внуците – или живеят твърде далеч от младото семейство, или си имат свои болежки, или просто могат да откажат, защото това е тяхно право. Дори няма да отварям темата, че някои семейства, за съжаление, нямат баби и дядовци, на които да разчитат…
Всеки човек, който е част от обществото, дава своя принос за него, има право да получи адекватна грижа за себе си и децата си. А адекватна ли е грижата?
Виж още: Въпроси и отговори с Катерина Ковачева от сайта Детските градини
Проблемът с персонала в детските заведения
Достигаме и до същината на проблема. Има ли значение дали градините са безплатни или не, при положение, че децата не получават адекватна грижа в повечето от тях? За много родители отпадането на таксите или компенсацията с ваучери не решава най-важния проблем, а именно – какво се случва в детските градини?
„Отпадането на символичната такса от 60 лв. за София, а в по-малките населени места дори едва 15 лв., всъщност не води до разрешаване на проблема с липсата на достатъчно места в държавните ДГ в София. Парадоксалното е, че в столицата няма места за децата, а в останалите градове няма деца за градините. Мисля, че таксата трябва да остане и да се работи в посока построяване на нови детски градини, ремонт на съществуващите и не на последно място – адекватно заплащане за персонала в градините.“
(Гергана Вълова, майка на 3-годишно момиченце)
Масово персоналът, който се грижи за децата е в предпенсионна или дори в следпенсионна възраст. От една страна техният опит е в плюс, но от друга стоят остарели модели в отглеждане и обучение на деца, липса на енергия и търпение към малчуганите от новото поколение.
Проблемът дори не е чак толкова във възрастта на педагозите, колкото в архаичните методи, които продължават да се прилагат. В много детските градини децата не излизат навън, дори в хубаво време, да не говорим, че в групи от по 30 деца е практически невъзможно да се обърне внимание на индивидуалните нужди на всяко, а за караниците и шамарите, които продължават да са факт в българските детски градини, няма да коментирам.
„Таксите и без това са много ниски. Защо трябва да отпадат? За две деца, за декември месец, платих 56 лв. Ако ходят без прекъсване, ще платя максимум 90 лв. Вместо да ги отменят, да помислят как може да направят групите да са от по 20, а не 40 деца или да внедрят нови методи на държавно ниво тип Монтесори, Валдорф.”
(Катерина Маринова, майка на 3-годишни близнаци)
Да приемем, че учителите в детските градини се грижат съвестно за децата, опитват се да прилагат по-адекватни модели на възпитание, но дори най-талантливият педагог трудно може да се справи с група от 30 деца. За да се намали обаче броят на децата в групите, е нужно да се увеличи персоналът. Това, разбира се, не се случва, заради непримамливите условия на труд и заплащане, което е отново въпрос на промяна в политиката.
Проблемът с допълнителните разходи в градината
Какво можеш да си купиш с 3 лева? Толкова заплаща ориентировъчно всеки родител в държавна детска градина на ден за целодневно гледане, хранене и грижи. Разбира се, държавата също плаща за всяко дете сума, различна според възрастта му, но очевидно тези два финансови потока не дават най-доброто за грижата за нашите деца. Оттук се появява и мнението, че детските градини не трябва да са безплатни, а напротив – таксите трябва да се увеличат.
Така или иначе, в 90% от случаите, родителите са задължени да дават допълните средства за консумативи или ремонти в детската градина. Майки в интернет форумите споделят, че често са им връчвани дълги списъци с консумативи, които те трябва да осигурят.
„Плащам 2,75 лв. за храноден в детската градина на дъщеря ми, което смятам, е твърде символично. Освободени сме от други такси. Събираме обаче пари за играчки, хигиенни консумативи, моливи, блокчета и всякакви подобни, защото градината ни няма бюджет за подобни разходи. Не го намирам за проблем. Смятам, че качествената грижа за децата трябва да идва на определена цена и нямам нищо против да я заплащам.”
Мария Малчева (майка на 3-годишна дъщеря)
Понякога родителите на децата от една група събират пари за обзавеждане или ремонт в детската градина или ясла. Доста от тях не протестират срещу това, защото поне има къде да оставят детето, докато са на работа. Примиряват се със списъците и допълнителните разходи пред това да заплащат между 600 и 750 лв. на месец за частна детска градина.
Виж още: 650 лв за втората година майчинство – ябълката на раздора между политици и… майки
За кого са ваучерите?
Накрая обръщам поглед и към ваучерите за децата, неприети в държавни детски градини или ясли. Въпросителните около тях сякаш са безкрай – каква ще е стойността на тези ваучери, кой ще ги изплаща, как и кога ще се получават. Все още правителството не дава категоричен отговор на тези въпроси и изглежда така, сякаш се опитва да прехвърли отговорността на общините.
Ето и няколко мнения на родители за въпросните ваучери:
„Добра мярка и идея, лоша реализация. Критериите са трудни за покриване и малка част от хората успяват да бъдат одобрени. Родителите са изправени пред дилема дали умишлено да не изберат ДГ, в която нямат шанс да бъдат класирани, за да не губят правото си на компенсация. Веднъж приети в държавна детска градина, дори и по нежелание или невнимание, родителят губи правото на обезщетение .
Ваучерите в момента се дават от третата година на детето и се получава една дупка от две години между първата и третата година на детето, в които майката трябва да се е върнала на работа, а за детето ѝ няма място в държавната ДГ.“
Иван Станчев (баща на 3-годишна дъщеря)
„Ваучерите са за големите градове, тъй като във Велико Търново този проблем го няма. Мнението ми е, че ваучерът трябва да е равносилен на поне половин минимална заплата, за да може да се покрие разход за бавачка.“
Катерина Маринова (майка на 3-годишни близнаци)
„Ваучерите трябва да обхващат децата над 2 навършени години (веднага щом майчинството вече не е платено). В момента са достъпни за деца не просто над 3 години, а за съответната учебна година, когато са кандидатствали за първа градинска група, въпреки че детето може да е навършило 3 години по-рано през годината. Процесът за кандидатстване за тези ваучери е тромав, има излишни изисквания и най-вече сериозни забавяния в плащанията.“
Антония Гаврилова (майка на две дъщери на 1 и 2 години)
Тук обаче се появява и друг въпрос – не е ли дискриминационно това предложение – едни да получат ваучери за частна детска градина или бавачка, а други – грижа със спорно качество в държавната градина? В такъв случай ваучерите компенсация ли са или златен билет?
А сега накъде…
Безплатни държавни детски градини и ясли, това звучи супер за предизборно обещание, но изборите минаха и
сега е време за решаване на истински проблеми – недостиг на места, допълнителни скрити разходи и криза с персонала в детските заведения. Защото грижа не е да има кой да ти бутне един биберон в устата или да те остави да ревеш до изнемога. нужна ни е адекватна политика за ранно детско образование.
Къде е стратегията, която не само строи сгради, но превръща детските градини и ясли в уютно пространство, където работят компетентни кадри? Кога родителите ще са наистина спокойни, че оставят децата си в сигурни ръце?
Виж още: Как да подготвим детето и себе си за детската градина?
