Бях на 15 години, когато вкъщи влезе първият компютър – с огромен монитор и още по-огромно „тяло”. Такова вълнение. По онова време нямаше Фейсбук, Инстаграм и ТикТок. Най-големият хит беше mIRC, където прекарвах часове. Така започна моето интернет приключение, което продължава вече 20 години. За цялото това време никога не съм усещала, че има за какво да се притеснявам. Явно и майка ми не го е усещала, защото не е водила с мен разговор за моята интернет безопасност. Или просто не е мислила, че има нужда, нито пък е знаела как да го направи, ако се наложи.
Днес обаче ситуацията с децата в интернет пространството изглежда съвсем различна. Първо – защото това са нашите деца и от нас зависи да им осигурим сигурност във всеки аспект от живота им (доколкото и докогато ни е възможно) и второ – защото има толкова много опасности, за които преди години дори не сме предполагали. Има обаче един голям проблем, пред който днешните родители се изправят, в опит да осигурят безопасност на децата си в интернет, а именно разликата в поколенията. Тя води със себе си една сериозна пропаст от различни интереси, в която лесно можем да пропаднем, защото нямаме дори идея от какво се интересува детето ни, че до го предпазим, нито пък дори да можем просто да говорим с него и да сме „в час” с всичко, което го вълнува.
Не е за подценяване и фактът, че децата ни от съвсем малки имат достъп до различни устройства. И тук идва въпросът – кога реално трябва да обърнем внимание на тяхната безопасност в интернет. Ако преди нашите родители са си мислили, че растем бързо, то това важи в много по-голяма степен за нашите деца. Затова и е толкова важно да не ги изпускаме от поглед, да говорим с тях, да ги разбираме (или поне да се опитваме), докато са малки, за да ни имат доверие, когато пораснат и започнат да се сблъскват със ситуации в онлайн пространството, с които имат нужда от помощ.
А какви могат да бъдат те? Как ние, родителите, можем да помогнем? Днес ще ти предложа няколко идеи, които лесно да приложиш в ежедневието и които, надявам се, ще ти бъдат от полза в навигирането на съвременните социални мрежи през погледа на подрастващите.
Виж още: Детето пред екрана – решение или проблем? Разговор с Алекс Георгиева от Offline Kids
1. Запознай се с популярните апликации и игри сред децата
Звучи доста лесно, но всъщност не е… Може би нямаме време, много вероятно е, да не ни е интересно, но въпреки всичко е важно да имаме поне бегла представа какво привлича интереса на детето ни, за да имаме представа и от потенциалните опасности, с които то може да се сблъска като потребител.
Също така от значение е да не забравяме и другата страна на монетата, а именно – дали то самото използва приложенията безопасно и отговорно. Не бива да си заравяме главата в пясъка, мислейки си, че нашето дете е перфектно, че не може да сгреши или да нарани/засегне някое друго. От нас зависи да го научим кое поведение е допустимо и кое не. Затова имай предвид и неговото поведение към другите и също го наблюдавай.
2. Създай правила
Границата между контрола и личното пространство може да ни се струва тънка, но всъщност от нас зависи да я наложим и да обясним защо го правим. Особено, когато децата ни са по-малки, ние сме отговорни за тяхната безопасност и здраве. Затова и е наше право да наложим време на ден, което е допустимо за използване на съответното устройство. Да, то може да е недостатъчно през погледа на детето, да се тръшка отначало или пък на по-късен етап да се опитва да издейства още.
Важно е да сме твърди в поставените граници, защото децата винаги ще се опитват да ги прекрачат, това е част от израстването им.
Но нашата твърдост всъщност им създава усещане за сигурност и ги учи (макар и да не го осъзнават), че могат да разчитат на нас, а и че не винаги в живота става каквото те искат.
Относно навлизането в личното пространство, чрез проследяване от страна на родителите на поведението на детето онлайн – това също е напълно нормално (особено, когато детето е по-малко). Да знаем паролите му, да следим коментарите, които получава или оставя, да сме наясно със съдържанието, което споделя – всичко това е разбираемо и дори нужно. В противен случай рискуваме да оставим детето да води един онлайн живот, за който не знаем абсолютно нищо. Не можем да се преструваме, че той се случва само там – онлайн, защото има голямо значение за оформяне на психиката на подрастващите и като родители трябва да сме наясно с това.
Когато детето ни достигне възраст, в която само започва да публикува съдържание в социалните мрежи, е добре също да поставим някакви правила затова какво и защо е допустимо. Това, че има трендове, които други деца следват, не значи, че е ок и за нашето, но трябва да му обясним защо. Необосновани забрани могат само да го отчуждят от нас и да го направят по-затворено и нежелаещо да разбере нашите доводи.
3. Следи дали правилата се спазват
С децата, особено с тийнейджърите, е добре винаги да имаме едно на ум. Дори да сме въвели правила и да изглежда, че те се следват, е напълно възможно това да е само привидно. Дори да сме инсталирали т.нар. „родителски контрол”, той може и лесно да е деактивиран или заобиколен по друг начин. Доверието е важно, но то трябва да се заслужи. Не е нужно да демонстрираме своята мнителност, тя може да си е само за нас. Но безопасността на децата ни е наш приоритет и e по-добре да се презастраховаме, отколкото постфактум да съжаляваме за предоверяването си.
4. Започни разговор
И като споменах доверие – изграждането му е ключово за нашето спокойствие и това на децата ни. Как обаче да се случи? С разговори, с много разговори. Изграждането на доверие е процес и преминава през различни етапи, но е важно да сме част от тях, да присъстваме, да инициираме комуникация с децата си, да сме на среща, когато те я потърсят.
Опитай се да се поставиш на мястото на своето дете, спомни си какво най-много те е отблъсквало в разговорите в твоите родители. Обикновено това са заплахите. От тях няма никакъв ефект и е добре да го имаме предвид. Вместо да залагаме на тях е добре да опитаме да „влезем в обувките” на отсрещната страна – да се поинтересуваме искрено какво вълнува децата ни, кои са любимите им приложения и защо, какво ги притеснява в онлайн пространството или може би не разбират. Когато те започнат да споделят с нас, дори да е нещо, което не разбираме или не ни се струва интересно, нека не го показваме. Не искаме да ги отблъснем, нали?
Виж още: Как хюман дизайн ни помага да общуваме по-лесно с децата си
5. Специално внимание към личните съобщения
За съжаление, анонимността в интернет е абсолютно гарантирана. Всеки може да се представи за който си поиска и да злоупотреби с доверието на другите (възрастта тук дори не е от такова значение, може да се случи на всеки). Но в интернет има и много прекрасни хора и именно там могат да се положат основите на истински приятелства, както и на дълготрайни любовни отношения. Затова и е толкова трудно да намерим баланса и да го обясним на децата ни.
Това, с което е важно да започнем, е да им разясним защо е важно да не споделят лична информация като това къде живеят, къде учат, къде прекарват свободното си време. Важно е те да знаят от какво и защо се опитваме да ги предпазим. Изречения от типа „Защото аз така казах!” определено няма да имат ефект. Така рискуваме детето да се затвори към нас и да крие. Никой не иска да стресира децата си и да ги плаши с „големия лош вълк”, но всяка потенциална заплаха може да бъде обяснена по подходящ начин, спрямо съответната възраст.
6. Довери се на инстинкта си
Това може да ти звучи като най-странната идея или пък най-смислената, в зависимост от това доколко самата ти се вслушваш във вътрешния си глас. Но ние, майките, наистина имаме седмо чувство, когато се отнася до децата ни. Не можем и не е нужно да го обясняваме, то просто е там! Така че, ако детето ти ползва приложение, за което казва, че е напълно безопасно и всички други го използват, но теб все пак нещо те притеснява – не се опитвай да се успокояваш и да игнорираш вътрешния си глас. Вместо това направи каквото смяташ за нужно, за да си спокойна.
Да си затваряме очите за поведението на децата ни в социалните мрежи също не е добра идея. Да мислим, че те са нашите малки ангелчета, когато те вече са се превърнали в млади хора със свое мнение и вкусове, ще ни даде ли истинско спокойствие? Съмнявам се. Да, страшничко е, че не сме наясно с всички нови приложения, жаргони и младежки начини за забавления, но имаме своите инстинкти и трябва да им се доверяваме!
7. Възпитание чрез личен пример
За мен това си остава най-важният съвет, който бих дала и който някога съм получавала. Ако самите ние прекарваме цялото си време на телефона или пред компютъра, как да очакваме, че децата ни ще искат нещо друго?
Прекарвайте повече време заедно, въведете време от деня или уикенда, когато устройства не се използват. Когато се използват – използвайте ги заедно. Намерете игри, които са интересни на всички или приложения, които може да използвате заедно. Ако детето иска да публикува видео в ТикТок, направете го заедно – може би някой танц или друг вайръл тренд…
Определено няма смисъл да разказваме истории за нашите младини, как не сме прекарвали цялото си време пред екраните… Важно е каква е реалността сега – за нас (които също ползваме устройства) и за децата ни.
Виж още: Защо е важно да научим децата да бъдат толерантни
Децата може да не мислят за своята безопасност в социалните мрежи, но за нас, родителите, тя е приоритет. Затова контролът от наша страна е от толкова голямо значение. От нас зависи да научим децата си как правилно да ги използват, за да са и те, и ние спокойни!
