Започвам този текст с уговорката, че всяко бебе е различно. Това, което може да „работи” за моето, по никакъв начин може да не помогне на твоето. Аз самата си мислех, че бебеносенето е тайното оръжие на всяка майка. Но моя позната сподели, че нейното бебе изпадало в голяма истерия в слинг или раница. С израстването разбрала, че то просто не обича да се гушка и физическият контакт не му е приятен.
Така че да – всяко бебе е различно и всяко правило има изключения. Но в случая не става въпрос толкова за правила, колкото за „статистика”. Много от майките, които познавам и от тези, с които се „сблъсквам” в социалните мрежи, се кълнат в чудото на бебеносенето.
Аз също съм една от тях. А защо, ще се опитам да отговоря в следващите редове.
Селекция със слингове и ергономични раници в отлично състояние можеш да откриеш на „Малки съкровища” (www.malkisakrovishta.bg) – нашата платформа за препродажба на детски стоки от майка на майка
Предистория
Трябва да си призная – нямах представа от понятия като ергономична раница, кенгуру, слинг, мей-тай… Знаех що е то количка и мислех, че това е единственото, от което се нуждая, за да пренеса бебето си от едно място до друго. Но всяко нещо с времето си. И ето, че времето дойде. А аз бях все така ненаясно. Но приятел в нужда се познава! Благодаря ти, Ели! Или моята Света Елена, както я наричам с любов.
Ели, опитна майка с две изгледани деца, ми каза, че едно чудо, наречено ергономична раница, е спасило кръста ѝ. Да не съм се притеснявала, щяла да ми даде нейната и видиш ли, детето само щяло да се отгледа. Аз просто трябвало да го нося с мен, но нямало дори да го усетя.
До тук добре! Бях подсигурена, тя щеше да ми даде въпросното чудо на техниката, да не съм си купувала моя. Били и без друго доста скъпи (но пък си заслужавали всяка стотинка).
Когато ти се налага да мислиш за сума ти неща покрай предстоящата поява на малкия наследник, си е цяло щастие някой да се погрижи вместо теб за поне едно от тях.
Но Ели прояви неблагоразумието да ми каже, че „слингът също вършел страхотна работа!”. Друга приятелка също ми сподели, че аз просто не мога да родя, без да имам слинг под ръка.
И аз, като един истински максималист, реших да се подсигуря. Купих си слинг, имах ергономична раница назаем. Бях готова!
Сега, като погледна назад във времето, намирам тази свърх подготовка за най-доброто решение. Не знаех какво е бебеносене, да, но бързо разбрах, обикнах го и до ден днешен съм благодарна за него.
Що е то бебеносенето?
Не, не е поредният тренд. А поредното добре забравено старо. Ако имаш по-възрастна баба или прабаба – питай и нея. Сигурно ще има някоя история за майка, привързала в шал невръстното си бебе на нивата. Жени по цял свят са отглеждали децата върху гърдите или на гърбовете си в продължение на векове. Слинговете и ергономичните раниците не откриват „топлата вода”. Просто я слагат в един съвременен „съд”, приятен за гледане и носене.
Бебеносенето ме спечели най-вече след като прочетох за т.нар. „четвърти триместър”. Прочетеното резонира с моята личност, с темперамента на дъщеря ми, с близостта и емоционалността на семейството ни.
Четвъртият триместър всъщност са първите три месеца след раждането. Това е период, в който бебето ни се нуждае от нас също толкова, колкото в утробата. Защо? Нали вече е родено? Да, но доста по-рано от необходимото. Според научни изследвания биха били нужни 12 месеца, за да се роди бебе със зряла нервна система. Но пък женското тяло е неспособно да го износи толкова дълго.
Това има своето научно обяснение и то е свързано с факта, че, за разлика от повечето бозайници, ние ходим изправени. Следствие от това е и много по-тесният ни ханш. Няма как една жена да роди напълно развито 12-месечно бебе. Телата ни разполагат само с девет месеца, в които да отгледат плода и да могат да го родят. Други бозайници раждат своите бебета и те веднага прохождат, държат се и изглеждат като умалена версия на своите родители. При нас, хората, нещата са по-различни и именно този четвърти триместър е голям фактор в развитието на новородените.
През него те имат нужда от своите майки също толкова, колкото, когато са били в утробата им. Имат нужда да усещат грижа, топлина, ритъма на сърцето на майките си, който ги успокоява както нищо друго. И не, не става въпрос за бебета-манипулатори, които плачат, за да ги вземеш на ръце и да ги гушнеш.
Става въпрос за физиологична нужда като всяка друга, за инстинкти. Бебетата не познават нищо друго освен майчината близост и тя може само да им помогне, не да им навреди. Нито пък да ги разглези, каквото е често срещаното притеснение. Техният инстинкт е да търсят майките си. И, повярвай ми, това няма да продължи дълго. Бебетата растат толкова бързо, стават самостоятелни толкова бързо. Тези първи три месеца след като се родят са най-сладките мигове, които ще имате заедно, стига просто да избереш да им се насладиш.
И тук на помощ идва бебеносенето. Възможност за бебетата да са близо до майките си, да ги усещат и да са спокойни, че те са до тях, както винаги до преди раждането. Възможност и за майките да дадат на своите бебета нужната грижа като в същото време имат две свободни ръце за всичко останало, което им се налага да свършат. Възможност тези ръце, а и други части на тялото, да си починат от не малкото килограми на любимото вързопче. За мен това е олицетворение на печеливша „сделка” и за двете страни.
Виж още: Четвърти триместър и какво трябва да знаеш за него (Част 1)
Слингът на мумията
Както вече споменах – още преди раждането се бях въоръжила с раница и слинг. Моята Света Елена ми каза, че нейният модел е подходящ след навършени шест месеца на бебето. Ако обаче се сдобия с приставка, мога да го нося в нея още от раждането. Максималистът в мен веднага се сдоби и с приставка. Най-вече защото слингът ме плашеше. Дължината на моя беше около 5 м! Може би колкото плат се е използвал за увиване на мумиите… Гледах много съсредоточено видеа с инструкции за връзване преди да родя, но бях убедена, че няма начин да се справя. Ако ме питаш сега ще кажа само – „Дай ми слинг и гледай как покорявам света!”.
Да, в началото се чувствах като пате в калчища. Плачещото бебе на леглото до мен не помагаше на ситуацията. Първите опити бяха трагични. Мислех да се откажа неведнъж. Но не го направих. И аз не знам защо. Радвам се обаче, че омотах слинга точно както трябва и успях да сложа дъщеря си в него, без да изпадне (макар че в началото подпирах с ръка дупето ѝ, за всеки случай).
Оказа се, че раницата с приставка далеч не беше така удобна нито за нея, нито за мен, нито за баща ѝ. И така тя, аз, той и слингът се превърнахме в задружно семейство.
Усещането да нося дъщеря ми толкова близо до мен, да ѝ дарявам спокойствие, а на себе си свобода и комфорт беше безценно. Но също така и много, много практично. Количката определено не беше използвана оптимално. Често предпочитах да мушна бебето в слинга и да изляза по задачи. Спестявах си с удоволствие трудното ѝ наместване в асансьора, бутането по разбити улици, друсането по бордюри. За подлези и рампи дори няма да говоря. Всички тези казуси изчезваха в момента, в който сложех слинга. Можех да мина отвсякъде и то с лекота. А когато усвоих кърменето в слинг се почувствах като златен олимпиец!
Тогава нямаше разстояние, което да ни спре.
Носила съм дъщеря ми в слинг на планина, на море, в града и на село – свобода. Имам приятелки, които са били на лекции със спящо бебе в слинг, други, които са били на работни обучения със същия „дрескод”.
С раница на… корем
Не бях готова да се откажа от тази свобода. Но дъщеря ми растеше и започваше да ми тежи в слинга. Тогава разбрах, че е дошъл моментът за раница. Както споменах, имах такава от самото раждане. Но дори с приставка за новородено не я усещах така комфортна, както слинга. Oсвен това на няколко места прочетох, че дори с приставка, ергономичната раница не е препоръчителна за бебета под три месеца. Височината също е определяща – добре е мъникът да има поне 62 см.
Към петия месец реших отново да дам шанс на ергономичната раница, която ни чакаше в гардероба. И воала! Слингът получи заслужената си почивка, както и кръстът ми. Преродих се. Веднъж заради комфорта, който получи цялото ми тяло – рамена, гръб и кръст, но и заради бързината, с която се „екипирах”. Край на безкрайното омотаване! Освен това не си покрит със сериозно количество плат, което да те загрява излишно. Бях на седмото небе от щастие, готова за нови бебеносещи приключения.
Отначало носех дъщеря ми само лице в лице. Но с времето се престраших да опитам да я нося и на гръб. Позата, която не възприех, беше да я нося така, че да гледа напред. Четох, че по този начин съвсем малкото бебе може да се превъзбуди заради всички стимули, които вижда около себе си. Ако го носиш с лице към теб, тогава видимостта му е по-ограничена и когато се умори, просто отпуска глава върху гърдите ти.
Освен това, ако гледа напред, тялото на бебето не може да заеме оптималната позиция за бебеносене, дори да е в ергономична раница. Тъй като не беше особено удобно и за мен, не задълбах повече с проучването. Ако на теб обаче ти се струва добра опция, най-добре е да се посъветваш с консултант по бебеносене, за всички плюсове и минуси на тази, а и на останалите пози.
Аз лично носих дъщеря ми в раница малко след като навърши година. След като започна да ходи уверено, трудно можех да я сложа в нея. Но повечето раници могат да се ползват до 3-годишна възраст, а доколкото знам на пазара дори има модели, в които могат да се носят 4-годишни деца. За семействата на запалените планинари това ми се вижда чудесна опция. И да, както се убедих сама, инвестицията не е малка, но е напълно оправдана. В интерес раницата е много по-евтина от количка, а много майки я ползват много повече.
Виж още: Бебеносенето отблизо с консултанта Димана Искренова
И тук е моментът за едно важно уточнение.
Близостта с бебето не е привилегия само за нас, майките.Бащите също са пълноправни членове на клуб „Бебеносене”. Виждала съм смели бащи с розови слингове. Виждала съм и такива с раници на сърчица.
Мястото на кенгуруто е в Австралия
Имам едно правило – не давай съвет, който не ти искат, особено, когато става дума за гледане на деца. Но чуя ли моя близка бъдеща или настояща майка да споменава кенгуру и бебеносене в едно изречение, това правило бързо бива забравено. За малко неща съм готова да дам мнението си, без да бъде поискано, но това е едно от тях. Защото е важно да се знае какви са разликите между кенгуру и ергономична раница!
Колкото и кенгуруто да е разпространен термин и мнозина да го използват дори когато говорят за слинг или раница, това е много далеч от истината. Аз самата нямах представа, но журналистът в мен винаги е в търсене на информация. Когато дойде време да премина от слинг на раница, започнах да чета повече за различните начини на слагане. Попаднах на информация за опасностите от раници, имитиращи оригинали, а също и за тези от кенгуруто.
Оказва се, че този аксесоар за бебеносене крие риск за здравето както на мъниците, така и на родителите.
Позата, която бебето заема докато е в кенгуруто, увеличава риска от разместване на тазобедрените му стави. Гръбчето пък се поддържа от твърда платка, което от своя страна създава напрежение в гръбначния стълб.
Всички тези неудобства и рискове са избегнати в слинговете и ергономичните раници. В тях бебето заема т.нар. поза „жабче”. При нея бедрата на бебето са добре подкрепени, платът е мек и следва естествената линия на гръбначния стълб.
За жалост това не е информация, която всеки търговец е готов да сподели. Може би и не всеки знае. Но ние, като родители, трябва да сме наясно, защото всеки риск за здравето на децата ни е неоправдан риск!
Аз самата не съм носила кенгуру и нямам личен опит, но от приятелки знам, че има и съществена разлика между него и ергономичната раница и за родителите. Моя близка сподели, че се е преродила, когато се е сдобила с раница. Забравила е за болките в кръста и раменете, които е имала с кенгуруто. И напълно разбираемо. Раниците не случайно са наречени ергономични. В тях тежестта на бебето се разпределя равномерно по тялото на носещия. Също така разполагат с колани за допълнителна стабилност и облекчаване натоварването върху кръста.
Има само един начин да разбереш Дали бебеносенето ще се превърне в любимо занимание и за твоето семейство – като опиташ.
___________________________
* В статията 4 феи-орисници на бебеносенето ти предлагаме сайтове и консултанти, които да ти помогнат в избора и да отговорят на всичките ти въпроси относно бебеносенето!
