Както бащите не могат да заменят майките, така и майките не могат да заменят бащите. Начинът, по който бащата се свързва с децата си, учи ги и ги напътства, е уникален и много важен за емоционалното развитие на малчуганите.
Ако връзката майка-дете се фокусира върху безопасността и нежната грижа в зоните на комфорт, то връзката баща-дете има за цел да покаже как се общува със света и да прокара граници, извън зоните на познатото.
Малките деца могат да се объркат и да се чувстват несигурни, когато единият родител се опитва да изпълнява и двете роли едновременно. Това всъщност води до повишена тревожност у децата.
В тази статия ще поговорим за активното свързване между бащата и неговия малчуган, както и за бащината грижа и роля в емоционалното развитие на детето и връзката му със света.
Виж още: Таткото – може ли той да се грижи за бебето като мама и как?
БАЩАТА И ЕМОЦИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО
Бащите, както и майките, са стълбовете в развитието на емоционалното благополучие на детето. Малчуганите имат нужда баща им да:
* Определя правилата и да следи за спазването им;
* Осигури чувство на физическа и емоционална сигурност;
* Ги подкрепя и насърчава. Децата искат бащите им да се гордеят с тях, защото по този начин имат мотивация да се развиват;
* Създава усещане за благополучие и да подхранва здравословно самочувствие;
* Постави модели във взаимоотношенията с другите хора и света.
АКТИВИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА С БАЩАТА
Още от утробата бебето е свързано с майката и в началото на живота тя е целият му свят. Връзката с бащата обаче е по-различна, защото се формира с времето, най-вече чрез физическа игра.
Разбира се, могат да се използват и други видове игри – измислени светове, създаване на изкуство, игра с играчки, игри сред природата. Това е времето, в което бащата насърчава своя малчуган да излиза от зоната си на комфорт, да поема рискове и да изследва света около себе си. Детето получава подкрепа да мисли самостоятелно и изгражда увереност в собствените си способности.
Бащите, които успеят да активират връзката с децата си, им помагат да се отворят за света, да използват въображението си, да създават приятели и да се забавляват.
АКО МАЙКАТА Е ВРЪЗКАТА СЪС СЕБЕ СИ, БАЩАТА Е ВРЪЗКАТА СЪС СВЕТА!
ПОЛЗИ ОТ АКТИВНАТА ВРЪЗКА БАЩА-ДЕТЕ
Тъй като бащите се фокусират върху активното взаимодействие с децата си, те насърчават развитието и използването на социални и емоционални умения още в най-ранна възраст. Някои от тези умения включват:
* Решаване на проблеми;
* Игра с други деца;
* Създаване на приятели;
* Осъзнатост;
* Поемане на отговорност;
* Съпричастност към другите;
* Управление на емоциите;
* Здравословно самочувствие и самооценка;
* Позитивно мислене.
Тези умения се научават и развиват, докато децата гледат и взаимодействат с баща си. Те имитират неговото поведение и социални умения и с течение на времето откриват кое е подходящо за тях и кое не.
ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР НА БАЩАТА
Детето копира начина, по който баща му си взаимодейства и общува с другите хора и как се справя със собствените си емоции и преживявания. Най-големият пример за едно дете е личният пример за подходящо социално и емоционално поведение на бащата.
Чрез него децата се учат на емпатия, креативност и придобиват изследователски умения. Тези умения, съчетани със способността на децата да създават приятели, им помагат да се адаптират по-лесно в обществото.
С помощта на баща си, детето се учи да обработва емоциите си по здравословен начин. Чрез родителско насърчаване то усвоява умения за справяне с безпокойството и е по-малко вероятно да развие социална тревожност.
ИНТЕРНАЛИЗИРАНИ И ЕКСТЕРНАЛИЗИРАНИ РАЗСТРОЙСТВА
Формирането на активна връзка с бащата е защита срещу развитието на интернализирани и екстернализирани разстройства. Интернализацията и екстернализацията са два различни начина, по които децата, както и възрастните, разбират света около тях.
Децата, които интернализират, се справят със заобикалящата ги среда и чувства, като се обръщат навътре. Ето някои примери за интернализиращо поведение:
* Отдръпване – физически или емоционално;
* Притеснителност;
* Плач;
* Депресия;
* Безпокойство .
Децата, които екстернализират, се обръщат навън, за да обработят своите преживявания и емоции. Ето някои примери за външно поведение:
* Чупене или унищожаване на предмети;
* Бягане;
* Удряне на други хора;
* Неспокойно или мечтателно поведение;
* Викове.
Децата, които се борят с тези разстройства, често имат проблеми в детската градина и училище при изграждането на здрави взаимоотношения с околните. Те могат да бъдат по-разрушително настроени или да изпитват емоционални затруднения.
Когато развиват силна връзка с децата си, бащите ги предпазват от интернализирани и екстернализирани разстройства.
С бащино насърчение и любов децата растат и се адаптират МНОГО ПО-УСПЕШНО извън зоната си на комфорт.
НАСЪРЧАВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА ОТ БАЩАТА
Ето няколко начина, по които бащата може да помогне за социалното и емоционално развитие на детето:
* Отделя време и насърчава игрите с детето;
* Учи детето как да си взаимодейства с другите;
* Насърчава детето да бъде смело и креативно;
* Позволява на детето да се забавлява и да изследва света около себе си;
* Помага на детето само да взима решения;
* Насърчава детето да бъде уверено в своите способности и таланти.
БАЩА И ДЪЩЕРЯ – ПОСЛЕДИЦИТЕ
Момичетата търсят в баща си сигурност и емоционална подкрепа. Той задава модела на отношения мъж-жена, които порасналото момиче след това ще търси в партньорите си.
Ако бащата е любящ и нежен, дъщеря му ще търси тези качества в мъжете, когато порасне. Ако е агресивен и груб, тя ще се свързва с мъже със същия характер, макар това да е разрушително за нея, просто защото това е моделът, който е запаметила от детството си.
БАЩА И СИН – ПОСЛЕДИЦИТЕ
За разлика от момичетата, които моделират отношенията си с другите, въз основа на характера на баща си, момчетата моделират себе си, според характера на баща си. Момчетата търсят одобрение от бащите си от много ранна възраст.
Ако бащата е грижовен и се отнася към хората с уважение, малкото момче ще се държи като него. Когато бащата отсъства, момчетата търсят други мъжки фигури, за да определят „правилата” за това как да се държат и да „оцеляват” в света.
ПРАКТИКУВАЙТЕ СЪВМЕСТНО РОДИТЕЛСТВО
Родителството не е само ролята на бащата или ролята на майката, то е симбиозата от двете роли.
Емоционалното развитие на детето се формира въз основа на рамката, поставена от двамата родители. Ето няколко идеи как майката и бащата да практикуват съвместно родителство:
* Нека всеки родител изпълнява своята роля, не се разменяйте.
* Нека всеки родител има самостоятелно време с детето.
* Говорете с децата си. Помогнете им да разберат емоциите си и да ги изразяват по здравословен начин, без да ги сдържат, но и без да нараняват другите.
* Бъдете емоционално отворени за децата си, не прикривайте истински си емоции, показвайте ги по зрял начин, така ще развиете съпричастност у тях.
* Играйте и общувайте с детето от най-ранна възраст, така му помагате да развие здравословно поведение като възрастен.
БАЩАТА – НЕЗАМЕНИМ ОТ МАЙКАТА
Когато бащата отделя време да играе с детето си, го учи да използва собствената си независимост, да опознава света и да развива вяра и увереност в себе си. Бащата е човекът, който помага на детето да бъде силно, да се справя с трудностите, да се адаптира и да е активно.
Силната връзка между баща и дете подхранва здравословно емоционално развитие, социални умения и добри връзки с околните. Бащите не са втора майка, те са незаменими от майката. Чрез игра и общуване, те изграждат качества, модели на мислене и поведение, които не могат да бъдат включени по друг начин в живота на детето.
В много голяма степен начинът, по който бащата се отнася към детето си, влияе на това, как то ще се отнася към другите хора. Детето ще избира приятели и партньори, въз основа на това как то възприема връзката с баща си, затова той е незаменим и неговата роля не бива да се подценява.
Виж още: Емоционалната интелигентност се възпитава. Кога и как да започнем?
БАЩАТА Е НЕОБХОДИМ ЗА ЕМОЦИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО ТОЛКОВА, КОЛКОТО И МАЙКАТА. НЕГОВИТЕ УРОЦИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕПОДАДЕНИ ОТ ДРУГ. ВАЖНО Е ДЕТЕТО ДА ПРЕКарва КАЧЕСТВЕНО ВРЕМЕ С БАЩА СИ, ЗА ДА СЕ ПРЕВЪрНЕ В ЗРЯЛ И СМЕЛ ВЪЗРАСТЕН!
