Когато си споделяме всякакви злободневни проблеми и предизвикателства с екипа на сайта ни, често разговорът завършва с реплика в стил „Ех, добре, че е виното!”.
Затова, в най-винения месец, решихме да поканим прекрасната Ана Динкова в ролята ѝ на винен любител, ценител и дегустатор, за да си поговорим за виното и всички шапки, които една жена носи, сменя и балансира ежедневно.
Но първо, нека ти представя Ана през моите очи.
Тя има много професионални начинания – създател е на комуникационна агенция, на подкаста Life Unbottled, на проекта по етикет „Добри обноски”, списва с променлив ентусиазъм личния си блог от 2009 г. насам, води рубрики за етикет и лайфстайл за различни медии. Любовта ѝ към виното я отвежда в различни части на света, но пък никога не я спира да се отдаде на пречистващи периоди без алкохол.
Тя е всестранно ориентиран, космополитен, префинен човек, с ясно дестилиран почерк и вкус към пътешествия, мода, изкуство и култура.
И за всичко това има логично обяснение, за което разбрах, след като Ана ми сподели накратко историята на своя живот така: „Родена съм в Атина, Гърция. Като дете съм живяла няколко години в Рим, Италия. Като студентка прекарвах по няколко месеца всяка година в Милано, защото сестра ми живееше там. А учейки съм била пак в Италия – Джемона, във Фриули-Венеция Джулия; в Страсбург, Франция и в Нова Скотия, Канада“.
А къде аз открих Ана ли? В България. Работата ни събра – първо покрай проекти, които бяха инициирани от нейната комуникационна агенция, а в последствие аз успях да задълбоча контактите си с нея като я поканих да бъде водещ на един от фестивалите на виното, които организирах. А последните ни срещи и преживявания заедно бяха покрай йогата, която и двете обичаме.
Помня в началото колко се вълнувах да си говоря директно с нея, особено на живо.
Личният ѝ стил и етикет на поведение винаги са били мое вдъхновение.
Именното нейният блог беше един от първите, които започнах да чета в зората на социалните мрежи. Ана ме спечели със своите разнообразни интереси, които, струва ми се, никога не е оставяла на заден план, заради родителството. И това адски много ми харесва в нея. Но преди да разберем как успява да балансира на всички фронтове, нека първо я попитам…
… Как обичаш да се представяш, когато се срещнеш с някого за първи път?
Обикновено подхождам шеговито и казвам, че работя „пътуващ цирк” или, ако ситуацията го позволява, казвам, че съм Jack of all trades, master of none (бел.прев. – човек, който разбира от много неща, но не е усъвършенствал изцяло никое от тях). Понякога ми се иска да мога да кажа „Aз съм инженер” или нещо подобно – кратко, точно, ясно.
Дългото ми представяне е, че се занимавам с комуникации, дигитален маркетинг, пиша на свободна практика и водя обучения по социален и корпоративен етикет… и последният да затвори вратата. (Смее се.)
Разкажи ни за твоята любовна история с виното и най-вече как се зароди любопитството ти към него?
Моята връзка с виното е още от детството. Дядо ми правеше някакви плодови вина, които според него бяха „детски”, вероятно заради много ниския алкохолен градус и много полезни, заради ферментацията и всички ползи за здравето на микробиома от нея.
Виж още: Краси Генова за смисъла на изкуството и живота
Бях 4-ти клас, когато изпих първата си чаша червено вино, пак детско, с по-нисък алкохолен градус. Действието се развива в Рим, а виното беше част от семейното производство, за което отговаряше бабата на една от моите приятелки в Пулия. Обикновено есента и зимата идваше в Рим и носеше домашни сирена, невероятно вкусни зеленчуци и неизменно нефилтриран зехтин и вино – от семейната изба.
Бях на гости на приятелката ми след училище, за да учим заедно и да си играем. Баба ѝ ни беше направила обяд – гъста и питателна супа минестроне, домашен топъл хляб и по една чашка червено вино. Опитах се да обясня, че не мога да го изпия, а тя ми се скара и каза:
„Ако не си изпиеш виното, ще се обадя да кажа на майка ти!”
Отношението към живота, храната и виното в Италия наистина са част от културата и начина на живот. Децата се възпитават да разбират процесите на производство, да уважават труда на хората, участващи в тях, да разпознават и ценят крайните продукти.
Водеха ни на ученически екскурзии, които неизменно включваха посещение на нов град, историческа забележителност или музей (най-често и двете), типично местно производство, в повечето случаи свързано с направата на храна. В училище имахме много занимателни срещи с различни специалисти, например с нутриционист, който не просто ни четеше теоретични лекции какво е правилно и здравословно хранене. Също така ни обясняваше и за процесите на производство на различните храни, така че да ни стане ясно защо пакетажите не са полезни.
В маршрута на една от екскурзиите беше включена обиколка на винарска изба, в Монтепулчано. Беше фантастично – стара изба, заобиколена от зашеметяващи гледки и красиви, добре поддържани лозя. Разведоха ни из избата, показаха ни етапите на производство, старите, многовековни машини и ферментационни съдове, после разглеждахме различните етикети и накрая ни подариха по една бутилка вино, която да отнесем вкъщи.
Реално обаче открих виното в съзнателна възраст, през 2002 г., когато бях на специализация в Страсбург. Елзас е сред най-емблематичните винени региони на Европа и дори евтиното трапезно вино е добро, а за джоба на един студент – и изгодно. Вечер, след лекции, си купувахме по някоя и друга бутилка и си приготвяхме храна в малките кухни на общежитието, което беше като щаб-квартира на мини-версия на ООН, имаше хора от цял свят.
Тогава се запали и страстта ми и към интернационалната кухня, защото имаше хора от Индия, Африка, Латинска Америка, Канада. Редувахме се да готвим и да приготвяме традиционни храни и коктейли (тогава открих и кайпиринята!), както и да пробваме местните бири и бюджетни вина, които можем да си позволим.
Истински и съзнателно започнах да култивирам интерес към виното по-късно, след като навърших 30, благодарение на Емо Коралов, издател на списание DiVino и създател на DiVino.Taste – най-значимият и мащабен форум на българското вино. Той беше човекът, който ме покани на първата сериозна винена дегустация.
От тогава насам не спирам да чета, да уча, да събирам книги и дори подплатих хобито си с второ ниво на WSET.
The Wine & Spirit Education Trust е глобална организация, а стандартът на обучение, дегустациите и високото ниво на изпитите я правят най-значимия и влиятелен образователен орган в областта на виното и спиртните напитки в света.
Посещавала съм и курсове на Българската винена академия, които силно препоръчвам като стартова точка за всеки любител, който иска да структурира знанията си.
Интересното на виното е, че реално няма научаване, няма край, няма момент, в който си казваш „Ето това е, превъртях играта, сега вече знам всичко”. Да, има определени сортове, региони, методи на производство, които научаваш. Но реално, тъй като е жив продукт в бутилка, всяка година се изненадваш какво ще получиш в чашата си.
Виж още: Натали Пашева – как любовта я отведе в Германия и какво е да създадеш семейство там
Кои са любимите ти винени дестинации по света?
Тук отговорът е много лесен: абсолютно всички! Особено сега, в тази силно рестриктивна обстановка, когато пътуването е мечта за всички ни, която и да е дестинация е добре дошла! Бих искала да мога да обиколя всички популярни дестинации от Стария и Новия Свят, както и да посетя някои от най-новите изби на неочаквани и непопулярни места като тези в доскоро пустинната Нинся в Китай.
Имам късмета да съм била на някои от най-популярните винени дестинации като долините Напа и Сонома в Калифорния, Валполичела, Тоскана, Фриули в Италия, Елзас и Шампан във Франция, долината Бекаа в Ливан – която в исторически план е едно от първите места, на които е правено вино още от древността. Мечтая за Южна Америка, за Чили и Аржентина, както и за Нова Зеландия, Грузия, Турция, Израел.
А у нас? Кои изби и райони препоръчваш за посещение и дегустации?
Всички региони! Природата на България е толкова красива, че е трудно да се посочи само едно място, защото обиколката на избите е свързана до голяма степен и с изпълване на всички сетива с красотата на дадената местност. Освен това тероарът в различните региони е различен и вината от Долината на Струма, например, и тези от Черноморския район са толкова различни!
имаме късмета да обитаваме една малка територия, изпълнена с богатства и съкровища – включително в областта на винопроизводството.
Относно избите имам стратегия при пътуване: избираме една, която има хотелска част, след което правя маршрут за обиколка и дегустации в региона.
Имам късмета с партньора ми да можем да пътуваме и през седмицата и да правим изнесен офис навсякъде, стига да има WiFi. По този начин избягваме уикенд навалицата, а и се възползваме по-ефективно от времето на хората в избите, които могат да ни обърнат повече внимание, да ни покажат и разкажат повече, да дегустираме бавно и на спокойствие.
Изборът на регион и изба е много индивидуален – зависи от личния бюджет, както и от това върху какво иска да наблегне човек – върху почивка със спа елемент и добро вино за вечеря или сериозни обиколки на изби и дегустации. Зависи много и кой колко обича и разбира виното. Ако човек е на принципа „Харесвам хубаво вино” – реално е все едно къде и какво ще дегустира, защото в България има много хубави вина. Ако обаче има стратегия – иска да дегустира вина от определен регион или определени сортове – то тогава се иска малко повече планиране.
Ако изключим 2020 г., къде предпочиташ да се насладиш на хубава чаша вино – у дома или навън?
С риск да се повторя – пак навсякъде. И двете имат предимства. Вкъщи мога да съм по пижама, да се отпусна и да не ми пука, както и да се развихря в кухнята и да се заиграя с храната, която би подхождала на дадено вино.
Навън мога да съм с компания и да споделя преживяването, да пробвам кухнята на различни ресторанти, винени листи, да комбинирам или да се оставя да ми препоръчат комбинация. И не на последно място – да сменя пижамата с някоя рокля, например.
Хубаво е да има разнообразие, в крайна сметка то допринася за разширяването на хоризонтите ни, дори по отношение на вкусовете ни към храна и вино.
Виж още: Станислава Кунева и нейната храна за тялото и душата
Коя храна е подходяща при дегустации и не отвлича вниманието от вкуса на виното?
Бял хляб! По време на винените дегустации се предлагаt само вода и бял хляб, за да може човек да изплакне устата си, а след това да „занули“ и да изчисти небцето си с хапка хляб.
Малко като кафето в магазините за парфюми. Също така, на дегустации, по-често виното се изплюва, отколкото се гълта.
Но, ако някой иска да си направи винена дегустация с приятели вкъщи, може да подбере няколко вида хляб и крекери, сирена, салами и плодове и да ги поднесе с избраните вина. Съветът ми е преди това да се провери кой сорт вино с какво сирене се комбинира, защото има и някои неуспешни комбинации и изживяването може да бъде разочароващо.
Помня, че поне няколко пъти сме си говорили с теб колко е важен балансът – в личния живот и работата, в грижата за себе си и за другите, включително и в консумирането на алкохол. Ще е ценно, според мен, да споделиш твоето виждане за разумната консумация и с нашите читатели.
Разумната консумация реално е част от винената култура.
Ако трябва да сме съвсем отговорни към себе си и да спазваме предписанията на различните здравни организации, това означава, че не бива да консумираме повече от 14 алкохолни единици на седмица, което се равнява на 7 чаши трапезно вино, от по 150 мл.
Когато преди няколко години прочетохме тези препоръки с една приятелка се смяхме, че ние седмичната доза си я изпиваме още в понеделник! И именно това беше моментът, в който си дадох сметка колко много пием, всъщност.
Нашата традиционна балканска култура е култура „на масата” – т.е. здраво ядене и пиене. Модерната попкултура пък ни вменява колко е cool, излизайки вечер с приятелки, да пиеш безброй коктейли. Никой никога не ти рекламира, че не бива да се пие алкохол всеки ден и че е добре да имаш дни за пауза!
Вместо това – пий всеки ден, на обяд и на вечеря, като французойките. Виж ги – слаби, елегантни, красиви, живеят дълго… Е, коя от нас не иска да е Катрин Деньов на старини? А всъщност се пропускат много важни факти, като този, че трапезните френски вина са често с по-леки тела и по-нисък алкохолен градус, например.
Последните години се научих да гледам по-критично на нормализирането на принципа „бутилка вино на човек” за вечеря, което сякаш е нормата – както за семейни вечери, така и в заведенията. Не веднъж ми се е случвало в софийски ресторанти, когато с партньора ми си поръчваме по чаша вино на човек или делим малка бутилка, от 375 мл., да ни гледат въпросително или направо да ни попитат „Е само това ли ще пиете?”.
Крайно време е да започнем да говорим с конкретни параметри, когато казваме „консумирайте отговорно“ и да направим модерно и пиенето на вода, дори когато сме навън.
Кога преценяваш, че е време за пауза и детокс? Колко е бил най-продължителният ти период на въздържание?
В момента съм в най-дългия си период без алкохол, по избор, без медицински причини – от началото на годината, като възнамерявам да продължа до края на март.
До сега ограничаването на алкохола, в това число и виното, е било винаги свързано със здравословни причини. Когато се подготвях за влизане в болница за операция или пък веднъж след едно много дълго лечение с антибиотици и противогъбични препарати, което трябваше да подплатя с т.нар. противогъбична диета – т.е. да не консумирам храни, в чието производство се използват мая или дрожди и рафинирана захар.
Миналата година направих за първи път Dry January (бел.ред. – социално предизвикателство за месец, в случая януари, без консумация на алкохол), което ми се отрази много добре. За това тази година реших да повторя и да удължа периода на въздържание.
Планирам да преразгледам тотално отношението си към алкохола, включително към виното като избягвам това, което се нарича recreational drinking (бел.прев. – пиене за отдих),
защото да – от една страна алкохолът е социален лубрикант, но от друга – защо по дяволите е нужно?
Започнах да си правя списък кои са вината, които искам да пия следващите месеци. Някои от тях не са евтини, но пък ако купиш една бутилка за няколко седмици или месец, вместо обичайните няколко за седмица, можеш да си позволиш нещо извънредно. Това ще бъде добър начин да попълня дегустационния си дневник.
И все пак – случвало ли ти се е поне веднъж да си кажеш „Добре, че е виното!” и ако да – кога за последно?
Да, разбира се. Последните пъти беше през изминалата година, покрай напрежението от последиците от пандемията. На няколко пъти се улавях, че си мисля „Ето, всички пият от 10 сутринта, значи е ОК да пия една-две чаши вино на обяд, за да се успокоя“.
Алкохолът е „разкошен” и широко разпространен антидот на тревожността. Чувстваш се зле – пий вино, за да се развеселиш; чувстваш се напрегната – пий коктейл, за да разпуснеш; изгубила си работата и доходите си – направо се напий, за да забравиш всичко! Тези наративи станаха твърде често срещани, дори в интернет, под формата на закачливи цитати и картинки. Всъщност са крайно опасни начини за самолечение на стрес и справяне със страха от несигурността, които слагат началото на едни ужасно порочни кръгове на зависимости.
Иска ми се да се говори повече по тази тема, най-вече от експерти – мога да препоръчам разговор с Детелина Стаменова, психотерапевт, която по много лесен за разбиране начин обяснява връзката – тревожност-алкохол-зависимост-още повече тревожност.
Именно фактът, че се улових в мисли а ла „Ох, само да мине и този ден и довечера ще си сипя чаша вино”, ме подтикна да взема съзнателното решение да спра алкохола тази зима.
Всъщност непиенето ми помага изключително много да се мобилизирам, качеството на съня ми се подобри драстично, както и концентрацията.
А Как би описала твоето лично преживяване в света на родителството? Какъв тип майка си?
Като процес на ежедневно учене, в крачка. Колкото и да си мислиш, че си подготвена и колкото и книги да изчетеш, все се случва нещо, за което нямаш познанията, подготовката или отговора и трябва да импровизираш.
Не мога да отговоря на въпроса каква майка съм, тук трябва дъщеря ми да каже. Опасявам се, че отговорът няма да е ласкателен точно сега, в разгара на пубертета.
Какво е да си майка на тийнейджър? Изненадва ли те с нещо този период?
Смесица между забавно и ужасно. Интересно ми е да наблюдавам начина, по който на всяка цена се търси конфронтация. Явно е част от израстването и изграждането на силно его, но защо все сблъсък като можем да водим мирни диалози? Надявам се този период на безсмислен бунт да отмине по-бързо и да можем да общуваме рационално и спокойно.
Кое е най-важното послание, което си предала на дъщеря си до момента?
Трябва да отбележа, като начало, че предаването не е гаранция за разбиране, съгласие или приемане.
Това, което за мен е важно за всеки човек, не само за дъщеря ми, е да знае, че освен права има и задължения и отговорности, щом живее в общество – било то и мини-обществото на семейството.
Също така, че всяко наше действие и решение води след себе си определени последствия, които трябва да сме готови да приемем и да можем да носим отговорност за думите, постъпките и решенията си. Друго важно правило е да се научи да разграничава „не мога“ от „не знам” и „не искам”, както и че страхът от новото и непознатото е основно в главите ни и без предприемане на действие, всичко е статика и липса на развитие.
Мисля си, че е още малка, за да разбере всичко това, сега е във фазата „аз съм на 15, остави ме да се оправям сама, ама ми дай вечеря, че не ми се занимава аз да я приготвям, а след това ми измий чиниите, защото ме мързи“.
В каква жена си мечтаеш да се превърне тя?
В каквато тя иска, без да съжалява за избора си.
От името на много жени питаме и как намираш време за себе си и собствените си интереси, извън семейството?
С различна успеваемост, но се старая да поставям собствените си нужди, ако не над, то поне на равно с тези на останалите.
Образът на всеотдайната майка-мъченица, която поставя грижата за семейството си над грижата за себе си, съм намирала винаги за тотално сбъркан. В един идеален свят в семейството ангажиментите са разпределени по равно, между всички. Реалността е друга, уви, много майки могат да се познаят в ролята на основен отговорник за поддръжката на дома, приготвянето на храната и т.н.
С времето се научих, че нищо не бива да е на всяка цена, защото никой няма да оцени факта, че след 12-часов работен ден започвам да готвя топла вечеря.
Ще оцелеят една вечер на пица, а аз ще мога да си почина. Никой няма да направи разлика дали банята се мие всеки ден или през ден. Но аз този спестен половин час мога да използвам за спорт, което ще се отрази на настроението ми, което пък ще се отрази на комуникацията ми с домочадието.
Виж още: Бърнаут синдромът вкъщи – как са застрашени майките?
Винаги съм се възхищавала на твоето семейство, затова искам да те помоля да разкажеш накратко и за това как мъжът ти стана пилот и каква беше твоята роля в процеса?
Ние сме съвсем обикновени хора, които още от началото на връзката ни започнаха да си дават две безценни неща: подкрепа и свобода.
Винаги сме се подкрепяли и сме си помагали, което за мен е най-важното в едно партньорство. И винаги сме си давали свободата всеки да преследва страстта, хобитата и интересите си. Разбира се, налагало се е докато единият преследва мечтите си, другият да попълва луфтовете, но някак се получава.
Авиацията е голямата страст на Александър. „На мускули” преди години направи първото телевизионно предаване за авиация, което се превърна в седмично и продължава да е в ефир, направи и онлайн медия, посветена на авиацията.
Преди няколко години реши да реализира най-голямата си мечта: да бъде пилот. Той е единственият човек, когото познавам, който има личната дисциплина да преследва целта си толкова систематично. За да станеш пилот се изискват много часове, прекарани в учене и летене, полагане на сериозни изпити, т.е. иска се тотална отдаденост.
Имаше моменти, в които не ми беше лесно, но някак се справихме. Неговото амбициозно преследване на нещо, което от мечта се превърна в цел, беше повод да си задам въпроса:
„А аз какво искам да правя и коя е моята голяма мечта?“
Имам няколко отговора, сега целта ми е да ги систематизирам и от хаотични желания да ги превърна в реални проекти.
Какво е твоето лично послание към съвременните жени?
Има много съвети и насоки, някои велики крилати и вдъхновяващи фрази и дори цитати от филми и рефрени от песни, които съдържат прекрасни послания. Моето е прозаично, плод на личния ми опит:
„не мога“ се отнася до това да си обуя гащите през главата, всичко друго се разделя на „не знам“ или „не искам“. така че няма начин да няма начин, но за да намериш начин се иска полагане на усилия, нищо не е даденост или подарък от съдбата.
Виж още: Никога не е късно за ново начало – три лични истории за промяна
