С Алексaндрина Топалова се запознахме виртуално и случайно. Събраха ни общите интереси – майчинството и блоговете. Мигновено се влюбих в блога ѝ Апартамент 10 и днес вече имам цял списък с рецепти от него, които да изпробвам за празниците.
Искрено се възхищавам на майки, които не само успяват да създават вкусна и полезна храна за семейството си, но и притежават една нежна, красива естетика, която улавят в снимки… точно както го прави Алекс. Затова много се радвам, че тя прие поканата ми да разкаже малко повече за себе си и за страстта си към готвенето, която успешно успява да предаде и на малкия си син.
А накрая на статията ще откриеш и любимата им семейна коледна рецепта, така че да започваме!
Виж още: Как да готвим с децата на всяка възраст?
Здравей, Алекс! Мога ли да те помоля да се представиш с няколко думи на нашите читатели?
Казвам се Александрина, а от там и псевдонима ми Aleks Adriann, който е анаграма на името ми. Малко преди да родя, създадох Апартамент 10 като креативен отдушник. Блогът се превърна в дом освен на любимите ни семейни рецепти, така и на мислите ми свързани с майчинството и предизвикателствата на деня.
Оказа се много вълнуващо приключение. Писането ми действа освобождаващо, срещам подкрепа споделяйки и откривам нови вдъхновения. Предизвиква ме да уча нещо ново всеки ден и да организирам времето си пълноценно.
Откъде се роди страстта ти към готвенето?
Бях на 12 години, когато с брат ми подарихме кулинарна книга на майка ни за Коледа. Един ден останах сама вкъщи и реших да изненадам родителите ни с питка. Бях чувала, че да омесиш хляб е много сложна задача, а аз винаги залитам по трудностите. Следвах стриктно инструкциите, а резултатът остави без думи всички вкъщи.
Няколко дни по-късно обаче имах много злополучен опит в правенето на варени яйца. От тогава започнах да изследвам влиянието и на най-малките фактори, които имат роля в това да създадеш вкусна храна. Затова и държа рецептите в блога да са достатъчно подробни, така че и дете да може да се справи, следвайки инструкциите.
Кога реши да споделиш тази своя страст със света и как започна всъщност твоят блог?
Апартамент 10 е естествено продължение на желанието ми да споделям своя опит, мисли и чувства. От много години исках да създам блог, но бях изцяло отдадена на работа, лично развитие и семейство.
Създадох домейна, за сватбения ни сайт. Тайно се надявах след време да се престраша да започна да споделям и рецепти, както и съвети, които ми помагат в ежедневието. Скоро след сватбата, с Люси, мъжа ми, разбрахме, че чакаме дете и идеята започна да расте, заедно с плода в мен.
Така дни преди да се роди, споделих първата си рецепта. Тогава се замислих дали всъщност съм намерила своето професионално призвание. Какво мога да дам на света така, че да се чувствам пълноценна? Дали ще погледна назад и ще си кажа „Дадох най-доброто, на което съм способна!”?
Аз съм от хората, които имат нужда постоянно да предизвикват себе си и ме плашеше това да стоя на едно място и да не се развивам. Това да си майка, само по себе си те учи на много, но не знаех дали ще ми е достатъчно.
Факт е, че не ми остава много време за блога покрай грижите за Тео и работата на свободна практика, но блогът мe стимулира да придобивам нови умения от фотографията и дигиталния маркетинг.
Освен рецепти, в блога си споделяш и продукти за малки откриватели, които са ръчно изработени. Твое дело и хоби ли е и това?
Клубът на малките ни откриватели се появи съвсем неочаквано и естествено. Създадохме за сина ни катерушка по модела на Еми Пиклер, която да стимулира двигателното му развитие. Той е изключително активно дете от самото раждане и започна да се катери с първите опити да пълзи.
Търсихме известно време готов триъгълник на Пиклер, но не открихме нищо, което да се впише в малкото ни жилище. Така създадохме катерушка, която се разгъва и прибира за секунди, компактна е, и е изработена от масивна дървесина, а не шперплат. След това, към малките ни откриватели се присъединиха наши приятели, а впоследствие решихме да направим катерушката достъпна за повече хора.
Виж още: Поли Янкова и MindHub учат децата да… програмират
По същия начин създадохме и помощна кула, която се превръща в маса със стол. Тео обича да е в центъра на събитията и не пропуска да се включи в готвенето. Не мисля, че има майка на прохождащо дете, което да не я е гушнало поне няколко пъти за крака, докато приготвя вечеря, в опит да привлече нейното внимание.
При нас този период не отмина от само себе си. Първо го качвах на стол, но не беше достатъчно стабилен. Обмисляхме дали да сглобим кула с материалите от ИКЕА, но не ни се стори достатъчно стабилна и широка, за това създадохме такава, която да е функционална и да пасва на интериора ни.
Люси е машинен инженер със страст към дървообработването, а аз генератор на идеи. Всеки път, когато не успеем да открием нашето нещо, било то за детето или за дома ни, просто го създаваме.
Рецептите, които споделяш, са не само много красиви, но и здравословни – как успяваш да предадеш на детето си знанието, защо е важно да се храним балансирано?
Вярвам, че личният пример е основен, особено в тази възраст. Срещала съм твърдения, че вкусовете на бебето се формират още в утробата, а в периода на кърмене част от вкусовете преминават в майчиното мляко. Склонна съм да вярвам в това, защото по време на бременността имах много силен апетит към кисело, а именно такива са и любимите храни на Тео.
Живея с разбирането, че храната е лек, както за тялото, така и за душата. Затова се старая да се храним всички заедно, с храна, съобразена с личните ни нужди.
Никога не сме насилвали Тео да яде определена храна. От началото на захранването му, му позволяваме да опознава храната, да се храни самостоятелно, да прави избор дали да яде дадено нещо или не. Описваме какъв вкус има, каква текстура. Питаме го дали му харесва.
В периодите на отказ, свързани с излизането на някой зъб, продължавам да предлагам разнообразно меню, дори да знам, че може да откаже всичко. От както се изправя и стои стабилно, го включвам и в приготвянето на храната. Давам му да мие зеленчуци, да прехвърля продуктите от една купа в друга. Той го възприема като игра и е много по-отворен да пробва нови неща. Така, например, започна да яде спанак и киноа, които преди отказваше.
Виж още: Станка от Know How To Cook за връзката на децата с храната
Предстои ни да се сблъскаме с „изкушенията” по площадките. За сега му нося винаги някакъв плод или палачинки с мен и предлагам, в случай, че прояви интерес към пакетирана храна на друго дете, което се е случвало рядко.
Говоря му за ползите от дадена храна, вместо да слагам етикети като „(не)здравословно”. Например, когато му предлагам моркови, му споделям, че те са оранжеви и му помагат да вижда добре, а когато му давам яйца, казвам, че те му помагат да има здрави мускули и да рита топката силно като баща му.
Колко често успявате да готвите заедно със сина ти?
Всеки ден. Запретна ли ръкави, той се качва на помощната му кула и иска да е част от това, което аз правя. Това се отнася и за останалите домакински задължения.
На каква възраст започна да го включваш и да му показваш различни кулинарни техники? И имаш ли си трикове, с които го вдъхновяваш да помага?
Може да ти прозвучи пресилено, но откакто се е родил. В началото го слагах в слинг, когато се разстрои, а аз трябва да сготвя. Много често се успокояваше от ритъма при месене на хляб и заспиваше в мен.
Впоследствие започнах да му давам да пресипва продуктите, първо с ръка, после с лъжица, едно от най-интересните му неща в кухнята е точилката, позволявам му да точим плоски питки или галет заедно. Последното нещо, към което прояви интерес е обръщането на палачинките.
Иска се търпение, защото често ще свърша нещо много по-бързо сама, отколкото с негова помощ, но възприемам готвенето като начин за усвояване на изцяло нови за него концепции. Това е много приятен начин за възприятие на различните цветове, форми и текстури.
Какво най-много обичате да приготвяте заедно?
Галет с круши. Включва любимото му занимание да точи, същевременно формата му не изисква прецизност. Крушите пък са едни от любимите му плодове. Аз режа плодовете, той ги прехвърля в купа, аз добавям останалите съставки за плънката, а той ги разбърква и „подрежда” върху галета със завиден замах.
Какви съвети би дала на всяка майка преди да започне да готви с децата?
Може би нагласата е най-важна.
Винаги подхождам с мисълта, че ще настане голям „творчески” хаос, но за сметка на това ще имам щастливо дете, което е доволно, че е помагало на мама. Подхождам към готвенето като игра, а не се фокусирам върху крайната цел.
Често му принтирам картинки, които визуализират рецептата, от съставките до самите стъпки. Така прави паралел между изображение и реален предмет, а в последствие се надявам да разбере, че следваме определен ред.
Следването на рецепта с конкретни мерки е и чудесен начин за по-големи деца да усвоят проста математика. Разбирането на дроби става с лекота.
Може би е излишно да казвам, че ножовете и всякакви горещи предмети, трябва да са далеч от обсега на детето. На нас ни отне време да свикнем да прибираме всички опасни предмети в първите дни, в които Тео имаше постоянен достъп до плота.
Улеснение е, когато детето има свои прибори, с които да имитира дейността на възрастния. Вместо да точат с една точилка, родителите могат да предоставят по-малка и лека за детето и да му отделят част от тестото, например.
Също така е много важно детето да е спокойно, да не е преуморено или гладно. Ако тепърва децата се включват в това занимание, може родителите да ги включат в приготвянето на междинна закуска или обяд, когато са много по-пълни с енергия.
На последно място бих добавила, че самите ние като родители, трябва да се насладим на процеса. Ако сме напрегнати и не можем да се абстрахираме от бъркотията, е много вероятно да го предадем и на децата си.
Виж още: Как Монтесори влезе в дома ми
За финал ще се радвам много, ако споделиш с нас една от любимите ви коледни рецепти със сина ти!
Една от любимите ни коледни рецепти, която е чудесно занимание за деца, е приготвянето на шоколадов чипс.
Шоколадът се нарязва на дребно или се използва такъв на капки. Загрява се на водна баня, след което се разстила върху хартия за печене.
Оставя се да се охлади за 5 минути на стайна температура, а малкият творец вкъщи, декорира шоколада с всякакви предварително подготвени поръски – нарязани на дребно сушени плодове и ядки, натрошени претцели, кандирани портокали. Направихме и северни елени с помощта на претцели, филирани бадеми, капка шоколад за всяко око и червени шоколадови бонбони.
След декорацията, шоколадът се охлажда в хладилник за няколко часа, разчупва се и се опакова като подарък. Тео все още не яде шоколад, но се забавлява изключително много с декорацията.
Ако и вие избягвате да давате на децата си шоколад, горещо препоръчвам рецептата за галет с круши. Тестото е с пълнозърнеста спелта и е много лесно за направа.
Виж още: 5 лесни идеи за семейна закуска през уикенда
________________________
* Ако самата ти си запален кулинар и споделяш тази страст с децата си, пиши ни на mammi.info@gmail.com. Ще се радваме да разкажем и твоята история.
