Всяка вечер в нашия дом има един малък ритуал, който нито аз, нито синът ми пропускаме – четенето на книжка в леглото. Това е нашето време, когато се сгушваме под завивките, главата му лежи на рамото ми, а очичките му блестят в очакване на нова история. Това са минутите, в които се усещам най-близо до него – не само като майка, а и като спътник в неговото порастване, въпросите, емоциите. И както всяка вечер, и тази седнахме с нова книжка – “Аз и ти в парка” от издателство “Дъбови листа“.
Причината да я избера не беше случайна. Напоследък у дома се говори за… любов. Да, оказва се, че моето 5-годишно момче вече си има „гадже“ – Калина от старата детска градина. И ето че точно в този момент, когато детската любов тихо и чисто се промъкна в живота ни, попаднахме на тази книжка. Съвършен тайминг.
Една фина и нежна история, разказана с цвят и душа
“Аз и ти в парка” е като малко книжно съкровище. Илюстрациите на Ефи Лада са толкова ефирни и топли, че сякаш виждаш детския свят през филтъра на сърцето. Всичко е меко, живо, топло и приглушено – като неделна разходка в слънчев следобед. Историята ни отвежда в един обикновен квартален парк, където всяка неделя децата се събират да играят. Сред тях са Франческо и Ана – момченце и момиченце, които винаги са били част от шумната група, но никога не са си говорили.
До деня, в който хвърчилата им се заплитат едно в друго.
От този момент започва нещо тихо, но толкова дълбоко – не просто игра, а онзи трепет, който всички познаваме, но е трудно да обясним. Любовта. Чиста, детска, срамежлива, но истинска. Книга, която казва малко, но казва всичко. Без помпозност, без поучителност – само с истина, поднесена с обич и разбиране.
Ана и Франческо не могат един без друг, не обръщат внимание на закачките и подвикванията на другите деца и мечтая заедно за дните, когато ще са пораснали и ще се държат за ръце, ще видят света заедно. Любимата ми част от книжката говори именно за любовта по детски – искрено и нежно:
„Една неделя, когато вятърът духа силно и листата на
дърветата се вихрят във въздуха, Франческо признава на Ана, че я обича. Че
сърцето му се свива, когато не са заедно. Ана му дава от своите бисквити и
му споделя, че през цялата седмица стомахът ѝ е на топка. Чак докато дойде
неделята. И че това, може би, е любов.“
Разговорът, който последва – и защо тази книжка е толкова важна
След като затворихме последната страница, синът ми се завъртя към мен и попита:
– Мамо, а ти как се влюби в тати?
И така започна един от най-сладките ни разговори досега. Разказах му за първата ни среща, за това как сърцето ти бие по-бързо, когато си влюбен, за това как хората се женят, какво е да си тъжен, когато не си с човека, когото обичаш. А той ми каза:
– Аз съм тъжен, когато с Калина не се виждаме. Липсва ми.
Сърцето ми се разтопи. В тези малки моменти разбираш колко големи всъщност са децата ни. Те чувстват истински. Любовта им е неподправена, дори и да не могат да я изразят с точните думи.
Защо да я имате в домашната библиотека
“Аз и ти в парка” не е просто детска книжка. Това е мост между поколенията – начин да започнете разговор за чувства, който иначе може да ви се изплъзне. Подходяща е за деца над 5 години, но вярвам, че ще развълнува и по-малките, ако я четете заедно. И задължително – заедно. Защото в тази книга има повече емоция, отколкото история. И тя иска да бъде споделена.
За мен като майка, тази книга беше не само приятно четиво, но и повод да се докосна до вътрешния свят на сина си. Препоръчвам я с цялото си сърце – за вечерите, когато искате да сте близо, да се посмеете, да поплачете, да поговорите за любовта. Истинската, детската, вечната.
